О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2984

гр. София, 18.11.2024 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева

ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова

Мадлена Желева

при секретаря ......................................, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т. д. № 1442 по описа за 2024г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. К. И. като ЕТ „ММ-М. Й. - А. И.“ /н./, [населено място], срещу решение № 16/29.02.2024 г. по в. т.д. № 8/2024 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1/03.01.2024 г. по т. д. № 58/2022 г. на Бургаски окръжен съд с което производството по несъстоятелност на ЕТ „ММ-М. Й. - А. И.“ /н./ е възобновено на основание чл.632, ал.2 ТЗ.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.3 ГПК.

Постъпил е отговор от „О. К. ЕООД, [населено място], с който оспорва касационната жалба. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че с решение № 221/06.10.2022 г. по т. д. № 58/2022 г. на Бургаски окръжен съд по молба на длъжника е открито на основание чл.632, ал.1 ТЗ производство по несъстоятелност на ЕТ „ММ-М. Й. - А. И.“, като производството по делото е спряно поради невнасяне на разноските по чл.629б ТЗ, в размер на 12 000 лв. Намерил е, че молбите на кредиторите „Булагро“ АД и „О. К. ЕООД за възобновяване на производството са подадени в едногодишния срок по чл.632, ал.2 ТЗ, считан от вписването на решението в ТРРЮЛНЦ на 07.10.2022 г. до 09.10.2023 г. /понеделник – първият присъствен ден след 07.10.2023 г., събота/, съответно молбата на „Булагро“ АД е подадена чрез куриер на 05.10.2023 г. и е регистрирана в съда с вх. № 17051/06.10.2023 г., а молбата на „О. К. ЕООД е подадена през ССЕВ на 06.10.2023 г. и е регистрирана в съда с вх. № 17095/09.10.2023 г. Въззивният се е позовал на практика на ВКС и е приел, че срокът по чл.632, ал.2 ТЗ не се отнася за представянето на доказателства за предплащане на разноските по чл.629б ТЗ. Съобразил е, че на всеки от двамата молители първоинстанционният съд е дал указания за внасяне на дължимите разноски в едноседмичен срок, за което са изпратени нарочни съобщения, съответно получени от „Булагро“ АД на 27.10.2023 г. и от „О. К. ЕООД на 24.10.2023 г. Съобразил е още, че вследствие на отправени от кредиторите искания за продължаване на срока за изпълнение на указанията, с определение от 06.11.2023 г. срокът за „Булагро“ АД е продължен с една седмица от съобщението, връчено на 04.12.2023 г., а с определение от 01.11.2023 г. този за „О. К. ЕООД - с една седмица от съобщението, връчено на 27.11.2023 г. Намерил е, че в рамките на така продължените срокове кредиторите са представили доказателства за внасяне на разноските – с молба от 06.12.2023 г. за внасяне на 8000 лв. от „Булагро“ АД и с молба от 04.12.2023 г. за внасяне на 4000 лв. от „О. К. ЕООД. С оглед на тези фактически констатации апелативният съд е приел, че дадените от първоинстанционния съд указания са изпълнени, като е изтъкнал, че при некоректно продължаване на срока от съда приложение намира правилото на чл.62, ал.3 ГПК. Заключил е, че производството по делото правилно е възобновено от първоинстанционния съд, тъй като разноските са внесени в определените от съда времеви предели, като е отбелязал, че разпределението на разноските между предплатилите ги лица би имало значение само за тяхното възстановяване.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касаторът поставя следните въпроси: 1. „С оглед изтичането на срока, предвид изричната разпоредбата на чл.63, ал.1 ГПК, следва ли да бъдат взети предвид извършените процесуални действия от Булагро“ АД и „О. К. ЕООД по плащането на разноските по несъстоятелността след срока? Може ли да се приеме, че указанието на съда е изпълнено, ако всеки от тях е внесъл част от определената от съда сума за внасяне на разноски?“; 2. „Следва ли съдът да даде допълнителен срок, както и да го продължава, в случай че преди да постанови решение за обявяване на длъжника в несъстоятелност и спиране на производството по чл.632, ал.1 ТЗ е проведена процедура по чл.629б ТЗ и заинтересованите лица не са предплатили разноските нито до постановяване на решение по чл.632, ал.1 ТЗ, нито до изтичане на едногодишния срок по чл.632, ал.2 ТЗ?“. Поддържа, че първият въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с определение № 279/06.07.2022 г. по ч. гр. д. № 2351/2022 г. на ВКС, III г. о., а вторият въпрос – в противоречие с определение № 806/01.12.2010 г. по т. д. № 826/2010 г. на ВКС, I т. о. Заявено е и основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.

Предпоставките за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност на обжалваното решение не са налице. Според законовата разпоредба въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което като характеристика насочва към особени тежки пороци, водещо до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството, каквито в случая не се установяват.

Вторият въпрос по чл.280, ал.1 ГПК за необходимите процесуалните действия на съда при искане за възобновяване на производството по несъстоятелност по чл.632, ал.2 ТЗ е свързан с първия въпрос относно срока за плащане на разноските, конкретно при дадени указания от съда и продължаване на първоначално определения срок. Въпросите са релевантни за делото, но не е налице допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В решение № 80/31.05.2021 г. по т. д. № 1069/2020 г. на ВКС, II т. о., в което е съобразена трайната и непротиворечива практика на ВКС, е прието, че предвиденият в чл.632, ал.2 ТЗ едногодишен срок е относим към датата на подаване на молбата за възобновяване на спряното по реда на ал.1 производство по несъстоятелност, а не към задължението за представяне на доказателства за наличието на достатъчно имущество, респ. за внасяне на необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл.629б ТЗ. Посочените две предпоставки подлежат на доказване в самото производство и преценката за наличието или за отсъствието им е въпрос, касаещ основателността на молбата по чл.632, ал.2 ТЗ. В този смисъл е и решение № 87/24.06.2020 г. по т. д. № 1489/2019 г. на ВКС, II т. о., съгласно което когато искането за възобновяване на производството по несъстоятелност е мотивирано с готовност за предплащане на началните разноски, за осъществяването на тази предпоставка е необходимо съдействие от съда, изразяващо се в определяне размера на сумата, която молителят следва да предплати и посочване на сметката, по която същата следва да бъде депозирана. Обстоятелството, че в предходен момент /преди спиране на производството по несъстоятелност/ началните разноски са били определени по размер, не освобождава съда по несъстоятелността от задължението да посочи изрично каква е сумата, подлежаща на предплащане с оглед искането за възобновяване на производството. Това следва от самата разпоредба на чл.632, ал.2, изр.2 ТЗ, в която липсва препращане към вече определения размер на началните разноски, а е предвидено, че молителят депозира необходимата сума за предплащането им. Посоченото разрешение е и напълно логично, тъй като поради изтеклия период от време /повече от година/ е възможно сумата, необходима за покриване на началните разноски, да е различна от вече определената от съда по несъстоятелността. Освен поради необходимостта да бъде определена като размер с оглед нуждите на производството по несъстоятелност към конкретния момент, не може да се изисква от молителя да депозира сумата за начални разноски без изрично указание от съда и поради обстоятелството, че осъществяването на тази предпоставка предполага преди това молбата за възобновяване на производството по несъстоятелност да е преценена от съда като допустима. В случая процесуалните действия на въззивния съд съответстват на разрешението, дадено в постоянната практика на ВКС относно възобновяването на спряното производство по несъстоятелност, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. В допълнение, определенията на ВКС, на които касаторът се позовава, са неотносими към сочената допълнителна предпоставка, доколкото са постановени в производства по чл.288 ГПК и не разглеждат идентични хипотези, а втората част на първия въпрос е изцяло по правилността на обжалвания акт и преценката на съда по несъстоятелността.

По изложените съображения въззивното решение не се допуска до касационно обжалване.

По разноските. Право на разноски за производството има ответникът по касационната жалба, но не е доказано уговарянето на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС. Представеният платежен документ и данъчна фактура не установяват сключен договор между ответника и адв.Р. Т. за процесуално представителство по настоящото дело, поради което разноски не се присъждат.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 16/29.02.2024 г. по в. т.д. № 8/2024 г. на Бургаски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: