Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Изпълнителна агенция "Електронни съобщителни мрежи и информационни системи против решение № 2905/14.06.2011 г. по адм. дело № 1475/2011 г. на Административен съд София - град, с което е уважен предявеният от Д. З. С. иск за присъждане на обезщетение, като агенцията е осъдена да й заплати сумата 6987 лева, ведно с дължимите лихви. Иска се отмяна на решението като постановено в нарушение на материалния закон.

Ответницата оспорва жалбата и моли да се потвърди първоинстанционното решение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Настоящата инстанция намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна.

Не е налице релевираното основание за отмяна на обжалваното решение. Същото е в съответствие с материалния закон. Не следва да се възприемат доводите на касатора за неприложимост на разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл към конкретния казус. В. е, че нормата касае обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение на общо основание, а в случая прекратяването му е било едностранно по чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл (при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, по инициатива на органа по назначаването). Следва обаче да се има предвид, че след обявяването на заповедта за нищожна с влязло в сила съдебно решение (поради липса на компетентност на издателя й) исковата молба е предявена на основание чл. 203 и сл. от АПК, на каквото основание е постановен и съдебният акт. Обстоятелството, че в мотивите е посочен и чл. 104, ал. 1 от ЗДСл не опорочава същия. След като материалноправните и процесуални предпоставки за успешното водене на производството за обезщетение по реда на Глава единадесета от АПК са били налице, то постановеното решение, с който е уважена претенцията на Стоянова е законосъобразно като...