роизводството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по касационна жалба на началника на отдел „Местни данъци и такси” при О. Р., чрез пълномощника му – адв. Д. З. от АК - Кюстендил, против решение № 179 от 29.07.2013 г., постановено по адм. дело № 181/2013 г. на Административен съд – Кюстендил, с което е отменен акт за установяване на задължение по декларация № РА000021/07.03.2013г, издаден от орган по приходите при община Р.. Релевират се доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон. Иска се отмяната му и произнасяне по съществото на спора с отхвърляне на първоначалната жалба на Рилска света обител. Претендират се направени пред първата инстанция разноски.
О. Р. света обител чрез своя законен представител, в писмен отговор, оспорва касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
Предмет на проверка за законосъобразност пред Административния съд - гр. Б. по реда на чл. 145 и сл. от АПК е Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/№ РА 000021/07.03.2013г., издаден на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК от орган по приходите при община Р.. С оспорения акт са установени задължения за Рилска света обител за внасяне на такса битови отпадъци, по отношение на имот, представляващ храм „В. Б.”, находящ се в местност Рилски манастир, община Р., описан в декларация вх. № 265 от 29.06.2010 г. в размер на 4.35 лева главница и 0.23 лв. лихва. При оспорването му по административен ред същият е потвърден с решение с изх.№ 14П 01-01000023/09.04.2013г. на началник отдел „МДТ” при община Р.. Органът се позовава на обстоятелството, че размерът на ТБО е определен при отчетна стойност на имота 434.90лв., която е обложена с 10 промила, от които 6 промила за услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и 4 промила за услугата по обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци.
Съдът е отменил обжалвания акт след съвкупната преценка на доказателствата по делото - представените писмени доказателства. За да постанови този резултат е приел, че обжалваният акт е издаден по реда на чл. 107 от ДОПК служебно от главен специалист “Контролно-ревизионни дейности” в отдел “Местни данъци и такси” при община Р., определен като орган по приходите със заповед на кмета по чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ №РД-01-04-459/22.11. 2012 г. Актът е издаден от компетентен орган, в законоустановената писмена форма. В съответствие с предвидените в закона правомощия е постановено и решението на началника на отдел “Местни данъци и такси” при община Р., с което е потвърден изцяло оспорения пред него акт за установяване на задължение по декларация. Издателят е длъжностното лице от общинската администрация на община Р., комуто кметът на общината със своя заповед № РД-01-04-206/17.05.2012 г. в качеството му на началник отдел “МДТ”е възложил правомощията на териториален директор на НАП за територията на общината. Издаденото от него решение изх. №МП-01-01000023/09.04.2013 г. е акт на компетентен орган, мотивирано е според изискванията на чл. 155, ал. 1 от ДОПК, издадено е в предвидения 60-дневен преклузивен срок по повод на своевременно подадена жалба по административен ред от името на задълженото лице, касае оспорвания акт за установяване на задължения по декларация изцяло. Решаващият орган е мотивирал акта си, като се е позовал на конкретни фактически обстоятелства, касаещи имота, за който е установено оспорваното задължение за такса битови отпадъци и начина на формирането му: отчетна стойност на имота в размер на 434, 90 лв, такса битови отпадъци 6 промила за услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и 4 промила за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депо за битови отпадъци и други съоръжения; изрично е посочено, че не е включена цената на услугата за сметосъбиране и сметоизвозване, тъй като такава не е предоставяна от общината. Посочено е, че таксата е определена на основание чл. 67, ал. 2, предл. 2 от ЗМДТ пропорционално върху основа, определена от общинския съвет на община Р.. Съдът е установил още, че в акта за установяване на задължението по декларация, съставен от органа по приходите липсва описание на фактическите обстоятелства и правните съображения, въз основа на които е определено задължението за такса битови отпадъци в размер на 6, 10 лв, без да е визирана базата, върху която е изчислена. Според АС Кюстендил липсата на мотиви е процесуален пропуск, но при конкретните обстоятелства и с оглед на подробните мотиви в решението на органа по чл. 155, ал. 1 от ДОПК, съдът не го е счел за самостоятелно основание за отмяна на акта. С оглед мотивирането на решението по чл. 155, ал. 1 от ДОПК съдът е приел, че пропуските в АУЗД са преодолени, тъй като за задълженото лице при конкретните обстоятелства е процесуално възможно да защити интереса си срещу съставения акт. Според АС - Кюстендил от данните, съдържащи се в декларацията по чл. 17 от ЗМДТ отм. е видно, че отчетната стойност на имота е в размер на 304 лв. Данни за по-висок размер на данъчната оценка не се съдържат в материалите по делото, като не е ясно на какво основание като база за определяне на таксата органът по приходите е приел сумата 610 лв. и с оглед на нея е установил размера й. Не са внесени доказателства за увеличена отчетна стойност на имота или по-висок размер на данъчната оценка.
Съдът е приел, че Рилска света обител дължи таксата за битови отпадъци в размера, определен с решението на общинския съвет №12 от 30.11.2011 г. единствено за услугата по обезвреждане на отпадъци и поддържане на депо / арг. чл. 71, т. 3 от ЗМДТ/, т. е. 4 промила върху отчетната стойност 304 лв, която при това положение възлиза на 1, 22 лв. Според първоинстанционният съд такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване не се дължи, тъй като такава услуга не е доказано да се предоставя от община Р. в района на имота Храм „В. Б.”. Ответникът не е представил надлежни доказателства за извършването й. В заключение съдът е счел, че независимо от факта, че Рилска света обител дължи такса по чл. 73, т. 3 от ЗМДТ, доколкото нейният размер е по-нисък от внесената сума такса битови отпадъци за имота по обсъжданата декларация, актът за установяване на задължение по декларация се явява незаконосъобразен, с оглед на което го е отменил изцяло. Решение е правилно.
Административен съд - Кюстендил е изяснил напълно спора от фактическа страна и въз основа на преценката на относимите за настоящото производство факти е изложил обосновани изводи, които изцяло се възприемат от настоящия състав на Върховния административен съд. Съдът правилно е изяснил спорните за настоящото производство въпроси: 1. правилно ли е изчислен размера на ТБО и 2. реално ли е осъществявана услугата "Поддържане на чистота на териториите за обществено ползване" по отношение имота на дружеството - ответник в настоящото производство.
Административният съд е анализирал разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ, която определя, че за услугите по събирането, извозването и обезвреждането на депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на честотата на териториите за обществено ползване на населените места, се заплаща такса, като размерът на същата е определен в чл. 66 от същия закон за всяка услуга поотделно. Условията, при които не се събира такса за накоя от услугите са посочени в чл. 71 от ЗМДТ и съдът е обсъдил и това обстоятелство. От тълкуването на разпоредбата на чл. 71, т. 2 ЗМДТ следва изводът, че такса за поддържане на териториите за обществено ползване не се дължи, когато услугата не се предоставя от общината.
При правния анализ на относимите за настоящото производство правни норми и предвид разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК административният съд правилно е приел, че в тежест на административния орган е да докаже, че е предоставил и извършвал услугите, за които претендира заплащането на съответните такси.
Предвид липсата на доказателства за реално извършване на услугите по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в района на Рилския манастир от страна на общината, както и при липсата на доказателства за това, че територията на манастира изобщо е включена в районите, посочени в заповедта по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ на кмета на община Р., то правилен е изводът на съда за недължимост на такса за услугата „поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места” за процесния имот.
Пред настоящата инстанция са представени нови писмени доказателства. От приложената справка за облагаемата основа на процесния имот, се установява, че отчетната стойност на процесния имот към 01.01.2013г. е 434.90лв. Представените в настоящата инстанция доказателства трудов договор между община Р. и Е. Д. И. – чистач в общината, длъжностна характеристика, предложение до кметски наместник на н. м. Рилски манастир и заповед на кмета на О. Р. от 23.04.2012г. за изменение на почивните дни на Е. И. за периода 15.04.2012г. до 30.09.2012г. не променят извода, до който е стигнал и първоинстанционният съд за липса на доказателства за реално предоставяне на услугата „поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в района на процесния имот”. Първо по делото не е представена заповедта на кмета на община Р. по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, с която се определят границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62
. Не е установено, че имотът се намира в район, в който се предоставя цитираната по-горе услуга. От друга страна липсват каквито и да е доказателства за реално извършване на услугата – не са представени протоколи за свършена работа, платени фактури за свършена работа във връзка с поддържането на чистотата в района и др. Представените в настоящата инстанция доказателства не доказват реалното предоставяне на услугата в района, в който се намира процесния имот. Така че правилен е изводът на съда, че за услугата „поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в района на процесния имот” не следва да се начислява ТБО.
Относно отчетната стойност на имота настоящата инстанция намира за необходимо да отбележи следното: Дори да се приеме, че 434.90 лева е отчетната стойност на процесния имот, то и в този случай не става ясно как е определен размерът от 6.10 лева ТБО, при положение, че отчетната стойност се облага с 10 промила. От друга страна предвид обстоятелството, че не са представени доказателства за извършване на услугата „поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в района на процесния имот”, то за този имот се дължи ТБО само за услугата „обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения” в размер на 4 промила върху отчетната стойност, което възлиза на 1.74лв. Като се има предвид, че ответникът по касационната жалба е платил ТБО в размер на 1.75лв. за съответния период, то правилен се явява изводът на съда, че издаденият АУЗД е незаконосъобразен, доколкото дължимата ТБО е платена.
В касационното производство не се установиха твърдяните отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, обжалваното решение е съобразено с доказателствата по делото, приложимото право и практиката на Върховния административен съд по аналогични случаи, поради което следва да се остави в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 179 от 29.07.2013 г., постановено по адм. дело № 181/2013 г. на Административен съд – Кюстендил. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. А. секретар: ЧЛЕНОВЕ:
/п/ П. Н./п/ Д. М.
Р.Т.