Производството е по чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Б. С. и И. Б. И. срещу решение № 970 от 01.07.2010г., постановено от Административен съд Пловдив по адм. д.№ 374/2009г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационните жалбоподатели правят искане за отмяна на решението, както в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на И. Б. И., така и в частта с която е отхвърлена като неоснователна жалбата С. Б. С..

Ответникът – кмета на община П., не е взел становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, указан от съда и за частта, в която производството по делото е прекратено и от надлежни страни, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството пред административния съд е образувано по оспорване на мълчалив отказ на кмета на община П. да отмени на основание чл. 31, ал. 1 от ЗОбС отчуждаване на имот с пл.№ 964, кв. 577 по плана на V градска част, извършено по реда на ЗПИНМ с решение №216 от 21.10.1960г., изменено с решение № 277 от 12.12.1961г. на ИК на ГНС Пловдив.

Съдът е оставил без разглеждане жалбата на И. Б. И. по съображения, че правото на отмяна на отчуждаване по реда на чл. 31, ал. 1 от ЗОбС принадлежи само на отчуждения собственик, а не възниква за неговите наследници, при условие, че наследодателя е починал преди приемане на Закона...