КАСАТОРЪТ е обжалвал решението от 1.11.2011 г. по адм. д. № 14831/10 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, с което е отхвърлено оспорването му на заповед от 13.10.2010 г. на министъра на икономиката и туризма за заличаването му от Регистъра на туроператорите и туристическите агенти поради непредставянето на копие от застрахователен договор. ПРОИЗВОДСТВОТО е по чл. 208 и сл. АПК.

ОТВЕТНИКЪТ оспорва касационната жалба, прокурорът заключава, че е неоснователна.

КАСАЦИОННАТА жалба, подадена в срок, е частично основателна.

1. Решението е недопустимо в частта, с която е постановено спрямо цялата заповед. С нея са заличени лица по приложен списък, докато оспорващият е имал право да обжалва само собственото си заличаване - чл. 147, ал. 1 АПК. В останалата си част оспорването е недопустимо, постановеното по него решение следва да се обезсили, а делото по него да се прекрати - чл. 221, ал. 3 вр. чл. 218, ал. 2 АПК. 2.

Неоснователно е единственото касационното оплакване срещу решението в допустимата му част, че неуведомяването на туроператора за началото на административното производство нарушава съществено чл. 26 АПК.

Съществено по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК е това административнопроизводствено нарушение, което поставя под съмнение истинността на фактите, установени от администрацията.

По делото не се спори, че застраховката на туроператора е изтекла на 5.02.2010 г. без до датата на заповедта да е било представено на министъра копие от договор за подновяването й, които са и фактическтите основания за заличаването. Задължението на туроператора по чл. 42, ал. 4, изр. 2 ЗТ за представяне на копието е отделно от това по чл. 41, ал. 1 ЗТ за подновяването на застраховката. Заличаването, следователно, би било законосъобразно дори ако самото подновяване е изпълнено своевременно, затова невъзможността за представянето на доказателства за него не прави административнопроизводственото нарушение съществено .

Следва решението в тази част...