Производството е по реда на чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на И. И. М. от гр. В. срещу заповед № К-4685 от 21.08.2008 г. на министъра на вътрешните работи. В жалбата се излагат съображения за наличието на отменително основание по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК - незаконосъобразност на заповедта поради допуснати при издаването й съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. Жалбоподателят оспорва фактическите констатации на дисциплинарно - наказващия орган, послужили като основание за налагане на дисциплинарното наказание.

Ответната страна - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител юрк.. И., оспорва жалбата като неоснователна.

Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав, като обсъди данните по делото и доводите, изложени в жалбата, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима, като разгледана по същество, е неоснователна при следните съображения:

Предмет на настоящото съдебно производство пред тричленен състав на Върховния административен съд е заповед № К-4685 от 21.08.2008 г. на министъра на вътрешните работи, с която на И. И. М. от гр. В., изпълняващ длъжността полицейски инспектор VI степен в ОД-МВР-Варна, категория Г - II степен, е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" за извършено тежко дисциплинарно нарушение, изразяващо се в това, че на 30.05.2008г. срещу 31.05.2008г. г. в гр. В. е станал съпричастен към извършена кражба на строителни материали от обект в КК „Златни пясъци” , като не е предприел действия за нейното предотвратяване и пресичане – деяние несъвместимо с етичните правила на поведение на държавните служители в МВР - т. 7, 8 и 64 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, с което уронил престижа на службата, станало достояние на други служби на МВР, държавни органи и граждански лица, установено от проведено дисциплинарно производство.

Обжалваната заповед е законосъобразна. Не са налице сочените от жалбоподателя отменителни основания.

От данните по делото се установява, че срещу И. И. М. е било възбудено дисциплинарно производство, образувано по заповед № К-3773 от 30.06.2008 г. на министъра на вътрешните работи, издадена на основание чл. 230 от ЗМВР, чието съдържание съответства на разпоредбата на чл. 239 от ППЗМВР.

В заповедта е разпоредено образуване на дисциплинарно производство срещу жалбоподателя и е определен за дисциплинарно наказващ орган гл. инспектор Я. К. – началник на група „ООР” в сектор „ОП” към отдел „ООРП" при ОДП – Варна.

В изпълнение на тази заповед е била извършена проверка в срока по чл. 244, ал. 1 от ППЗМВР. За установяване на обстоятелствата по случая са били взети писмени обяснения от множество лица които са възприели преки или косвени обстоятелства от значение за случая, както и са изготвени и приложени докладни записки от полицейски служитгели. Въз основа на проверката е изготвено становище от дисциплинарно-разследващия орган и е направено предложение от 29.07.2008г. до министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”.

В хода на производството определеният от дисциплинарно - наказващия орган разследващ орган е запознал срещу подпис служителя със заповедта по чл. 230 от ЗМВР, връчена лично на 08.07.2008 г. Видно от изготвения протокол към заповедта от същата дата, на Мандралиев му е разяснено правото да даде обяснения и да представи доказателства до 11.07.2008г., когато жалбоподателят е представил писмените си обяснения по случая.Впоследствие на 21.07.2008г. отново е поканен да даде писмени обяснения до 22.07.2008г. , когато такива отново са депозирани.

За резултата от разследването е била изготвена обобщена справка № 26741 от 25.07.2008 г. съобщена срещу подпис на служителя, за което той в съответствие с нормата на чл. 243, ал. 5 от ППЗМВР е бил призован с писмена покана, връчена лично на 25.07.2008 година, когато се е запознал с обобщената справка и на 28.07.2008г. е подал възражения срещу констатациите в нея.

На 29.07.2008 г. дисциплинарно - разследващият орган е приключил дисциплинарното производство със становище до министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение на това основание.

В заповедта си от 21.08.2008 г. въз основа на установените в рамките на производството данни министърът на вътрешните работи като дисциплинарно - наказващ орган, действащ в рамките на предоставените му с нормата на чл. 228, т. 1 от ЗМВР правомощия, е приел, че с действията си И. М. е извършил тежки дисциплинарни нарушения, осъществил е деяния, несъвместими с етичните правила на поведение на държавните служители в МВР, с което е уронил престижа на службата. Приложил е нормата на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във вр. чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР във вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, като за констатираните дисциплинарни нарушения е наложил задължителното при направената квалификация дисциплинарно наказание "уволнение" и на това основание е прекратил служебното правоотношение с наказания служител.

С оглед събраните в хода на съдебното производство по оспорване на заповедта доказателства Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия си състав намира, че така постановената заповед № К-4685 от 21.08.2008 г. е издадена от компетентен орган в изискуемата от закона форма, в съответствие с материалноправните разпоредби и административнопроизводствените правила на ЗМВР и ППЗМВР.

Правилата на дисциплинарното производство са спазени, като не са налице твърдените в жалбата нарушения на административнопроизводствените правила. Дисциплинарното производство е приключило в рамките на двумесечния срок от датата на образуването му. Оспорената заповед на министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарното наказание има визираното в нормата на чл. 246 ППЗМВР съдържание.

При определяне вида на наказанието дисциплинарно - наказващият орган е изпълнил задълженията си по чл. 229, ал. 2 от ЗМВР, като въз основа на правилно установената фактическа обстановка е приел, че жалбоподателят с действията си е нарушил етичните правила на поведение на държавните служители в МВР, и по-точно т. 7, 8 и 64 от Етичния кодекс, т. е. осъществил е състава на дисциплинарното нарушение по чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР.

Основното оплакване в жалбата е за нарушение на административно производствените правила изразяващо се в издаване на оспорената заповед след преклузивния за това двумесечен срок по чл. 225 ЗМВР, а от друга страна - не са посочени правните и фактическите основания за издаване на заповедта.

Относно първото оплакване: Легално определение за понятието "откриване на дисциплинарното нарушение" е дадено в чл. 211, ал. 1 ППЗМВР, а именно когато са налице достатъчно данни относно извършеното нарушение и самоличността на нарушителя. От определението следва изводът, че дисциплинарното нарушение, извършено от жалбоподателя следва да се счита за открито, когато на дисциплинарно-наказващият орган чрез предвидените в чл. 206, ал. 1 ППЗМВР данни, са станали известни фактът на извършване на нарушението, характерът на действието или бездействието, времето и мястото на извършване на нарушението, самоличността на нарушителя и формата на вината му. Определящото е количеството и качеството на данните да даде основание да се приеме, че те са достатъчни по смисъла на чл. 211, ал. 1 ППЗМВР.

От данните по протеклото дисциплинарно-наказателно производство следва категоричния извод, че министъра на вътрешните работи е издал заповедта за образуване на дисциплинарно производство на 30.06.2008г. едва след като е имал достатъчно данни относно извършеното нарушение и самоличността на нарушителя, а заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е издадена на 21.08.2008г., а именно в двумесечния срок по чл. 225, ал. 1 ЗМВР, поради което оплакването е неоснователно.

Оспорваната заповед съдържа както фактически, така и правни основания като органът по наказването се е позовал и е инкорпорирал в издадения административен акт изложеното в обобщената справка на помощния дисциплинарно –разследващ орган, която съдържа достатъчно факти и обстоятелства, които да водят до категоричен извод относно деянието, дееца и обстоятелствата на извършване на нарушението.В тази връзка твърденията в жалбата са неоснователни.

Посочените като нарушени текстове на ЗМВР, ППЗМВР и Етичния кодекс кореспондират на установената фактическа обстановка, поради което твърдението за нарушение на материалния закон също е неоснователно.

Спорът по делото, видно от жалбата и защитата, е по фактите. Възраженията на жалбоподателя относно достоверността на фактическите констатации в оспорваната заповед са неоснователни. В рамките на дисциплинарното производство жалбоподателят не е представил доказателства за обстоятелства, изключващи вината му, дори напротив, твърденията му са голословни и не се подкрепят от другите събрани в производството доказателства. Оборване на установените в дисциплинарното производство факти не е било извършено и пред съда с насрещно доказване. Същите са установени в хода на административното производство. При това положение е налице установеност на действията, санкционирани като нарушение на служебната дисциплина.

Безспорно установено е, че на 30.05.2008г. срещу 31.05.2008г. г. в гр. В. е станал съпричастен към извършена кражба на строителни материали от обект в КК „Златни пясъци” , като не е предприел действия за нейното предотвратяване и пресичане.

Доколкото нарушението на служебната дисциплина е квалифицирано като тежко предвид обстоятелството, че действията съставляват и деяние с определена степен на обществена опасност и са били основание за започнало дисциплинарно - наказателно производство, следва да се приеме, че то уронва престижа на службата.

Под "престиж на службата" се разбира авторитетът на полицията пред обществото, на което тя служи, за да защитава здравето, живота и имуществото на гражданите, да опазва обществения ред, да противодейства на престъпността при стриктното спазване на закона.

Видно от данните, деянието на жалбоподателя е станало известно на други полицейски служители от започване на проверката във връзка със сигнала за кражба от обекта, при задържането на жалбоподателя в поделение на МВР, както и впоследствие при провеждането на дисциплинарното производство е станало достояние на служители на полицията, а и на гражданските лица, които имали отношение към случая. Поведението на Мандралиев сочи за липсата на чувство за дълг и отговорност от страна на лице, чийто професионален дълг изисква да служи на обществото. Предвид изложените съображения посоченото поведение следва да се квалифицира като такова, изразяващо се в неопазване на авторитета на полицията пред обществото, на което тя служи, с поведението си е дал пример за неуважение към закона, и не е предприел необходимите действие за предотвратяване и пресичане на закононарушение, което му е станало известно.

Ето защо съдът счита, че квалификацията на нарушението и определянето на съответстващото му наказание по чл. 227, ал. 1, т. 10 вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР при условията на обвързана компетентност са правилни.

С оглед изложеното настоящата съдебна инстанция намира жалбата за неоснователна, поради което същата следва да се отхвърли.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,

РЕШИ :

ОТХВЪРЛЯ

жалбата на И. И. М. от гр. В. срещу заповед № К-4685 от 21.08.2008 г. на министъра на вътрешните работи.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд - петчленен състав, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ В. К.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Г. Х./п/ Т. П.

Т.П.