Производството е по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение №3814 от 01.08.2011 г. по адм. дело №6162/2010 г. на Административния съд - София-град. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Ответната страна [Фирма 1], с. Ф., община С., област Б., оспорва касационната жалба и твъди, че обжалваното решение е правилно.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав, намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 ДОПК, във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), по жалба на [Фирма 1], с. Ф., община С., област Б., първоинстанционният съд е отменил акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 1-6500/5023 от 21.07.2010 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който е установена като недължимо платена за 2008 г. сума в размер на 99045, 15 лв. във вр. с подадено от дружеството общо заявление за единно плащане на площ с УИН 02/180608/17704. Мотивите са свързани с констатирано намаление на заявените площи за подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" АЕП като процентът за припокриване спрямо одобрената площ е по - малък от изискуемите 90%, съгласно нормата на чл. 24, ал. 1 от Наредба № 11/2009 г. На основание чл. 18, ал. 1, т. 5 от Наредбата е разпоредено възстановяване на получаната финансова помощ поради неосигуряване ползване на заявените площи.
Съдът е развил съображения, че обжалваният АУПДВ е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, визирани в разпоредбите на чл. 26, 28, 34, 35 и 36 АПК, задължаващи административния орган да уведоми жалбоподателя за започналото административно производство, да му даде възможност да участва в него, да присъства на извършените проверки и да представи доказателства. Приел е, че органът не е събрал служебно необходимите доказателства и е издал административния акт, без да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая и не е обсъдил обясненията и възраженията на заинтересования, още повече, че не му е била осигурена възможност да направи такива.
Решението е правилно, като съдът е установил правнорелевантните за спора фактически обстоятелства и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал законосъобразни изводи.
Съгласно чл. 59 от АПК, който се цитира в самия акт за установяване на публично вземане, индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително фактически и правни основания за издаването му, т. е. да е мотивиран. Не са посочени фактически основания в оспорения Акт за установяване на публично държавно вземане, издаден от изпълнителния директора на ДФ "Земеделие". Лишаването му от участие в административното производство по издаване на акта е довело до налагане на санкция, нерегламентирана от приложимите правни норми /Наредба № 11/2009г./. Не са указани на заявителя и променените условия за заявяване на определени обстоятелства, свързани с изясняване на неяснотите по подаденото заявление за по-малки площи, с оглед нововъведената в Наредбата възможност за заявяване на 10% по-малка площ от първоначално заявените през 2008 г., както и последиците от неустановяване на тези факти, с оглед въведените по-тежки санкции.
Административният орган е нарушил принципа на служебното начало по чл. 9, ал. 2 и чл. 36, ал. 1 от АПК като не е събрал служебно всички необходими релевантни доказателства, издал е административния акт без да изясни фактите и обстоятелствата по делото, не е допуснал участие на адресата на акта с оглед спазване на чл. 34, ал. 3 от АПК. Допуснатото нарушение е съществено, защото ако бенефициентът бе участвал в производството би могло да се установи релевантната за делото фактическа обстановка относно точния размер на разликата на заявената през 2009 г. по-малка площ на ползваната земя, както и да бъдат направени други материално-правни изводи, различни от тези на административния орган.
По делото няма данни платената от Разплащателната агенция сума да е резултат от недобросъвестно поведение на земеделския производител. Не може да се приеме за недобросъвестно поведението на жалбоподателя при установено неизпълнение на дължимо от административния орган поведение да разясни на кандидата новите изисквания и да го подпомогне при отрстраняване на неясноти и непълноти при изпълнение на ангажиментите му по тази мярка/АЕП/, или да се произнесе с акт за отказ на заявлението му при заявени за 2009г. по-малко площи от тези за 2008 г. Санкционирането на бенефициента е резултат от неподходяща административна практика, а това противоречи на законодателството на Европейския съюз, поради което на основание чл. 73, т. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. сумата не подлежи на възстановяване.
С оглед изхода на делото и направено искане на ответната страна се дължат раноски за касацинното производство, но не се присъждат тъй като не са представени доказателства за направени такива.
Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
решение №3814 от 01.08.2011 г. по адм. дело №6162/2010 г. на Административния съд - София-град. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Й. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ П. Г./п/ Т. К. Й.К.