Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на “Специализирана болница за рехабилитация – Т.“, [населено място], чрез пълномощника й адв. А. А, срещу решение № 1 от 04 януари 2016 година, постановено по адм. д. № 650/2015 година по описа на Административен съд Добрич.

В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон отм. енително основание по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът – началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - [населено място], в писмено становище представя доводи за неправилност на оспореното решение.

Ответникът Р. Т. Н., в писмен отговор, чрез своя пълномощник адв. Д. Р, оспорва касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустим. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Административен съд Добрич е образувано по жалба на Р. Т. Н. от [населено място] срещу изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на [населено място], извършено на основание на чл. 53а, т. 3 от ЗКИР (ЗАКОН ЗА КАДАСТЪРА И ИМОТНИЯ РЕГИСТЪР) (ЗКИР), изразяващо се в заличаване на премахнати сгради с идентификатори 02508.62.641.11, 02508.62.641.12 и 02508.62.641.13 по КККР на [населено място]. Съдът е приел, че направеното изменение е незаконосъобразно поради допуснати съществени процесуални нарушения, поради което е отменил същото и е осъдил СГКК - [населено място] да заплати на Р. Т. Н. разноските по делото. Решението е правилно.

Административното производство за изменение на одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри на [населено място] е започнало по заявление на “Специализирана болница за рехабилитация – Т.“, [населено място]. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР (в приложимата редакция, обн., ДВ, бр. 49/2014 година) заинтересувани лица по чл. 54, ал. 1 са собствениците и носителите на други вещни права на недвижими имоти, чиито права се засягат от изменението. От данните по делото е установено, заявителят не е собственик или носител на друго вещно право на засегнатите от изменението имоти, а е собственик на поземления имот, в който са разположени сградите - предмет на изменението. Собствеността върху земята, върху която са построени сградите, не легитимира касационния жалбоподател като заинтересувано лице по смисъла на цитираната по-горе правна норма, тъй като съгласно чл. 63 от ЗС (ЗАКОН ЗА СОБСТВЕНОСТТА), правото на собственост върху сградите съществува отделно от правото на собственост върху терена, на който са построени. Според представените документи за собственост, именно такъв е настоящия случай. Липсата на право на собственост или на друго вещно право обуславя и липсата на положителна процесуална предпоставка по чл. 27, ал. 2, т. 5 от АПК за допустимост на искането за изменение на одобрените КККР, за която административният орган е бил длъжен да следи служебно. Като недопустимо, поради липса на правен интерес у заявителя, производството е следвало да бъде прекратено. Вместо това началникът на СГКК - [населено място] се е произнесъл като е уважил заявеното искане. Това е било констатирано от административния съд, който правилно е отменил извършеното изменение като незаконосъобразно.

С оглед горното и предвид липсата на релевираното отменително основание, оспореното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1 от 04 януари 2016 година, постановено по адм. д. № 650/2015 година по описа на Административен съд Добрич. Решението е окончателно.