Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 78, ал. 2 от ЗНЗ (ЗАКОН ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА ЗАЕТОСТТА) /ЗНЗ/.

Образувано е по касационна жалба от В. И. И. - управител и представляващ [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] чрез процесуален представител адвокат С. П. - К. от АК К. против решение № 213/05.02.2016г. на Административен съд Пловдив по адм дело № 1287/2015г. С него се отхвърля оспорването на представляващия дружеството против принудителни административни мерки по протокол № ПРО11741 от 26.03.2015г. за извършена проверка от Инспекцията по труда - П.. С тях на дружеството в качеството му на посредник по смисъла на ЗНЗ са дадени задължителни предписания на основание чл. 28, ал. 7, т. 2 от ЗНЗ и чл. 4, т. 1 от Наредба за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа е предписано да предоставя посреднически услуги по заетостта на търсещите работа лица безплатно, без събиране пряко или косвено, изцяло или частично на такси и други плащания от търсещото работа лице и съответно на основание чл. 28, ал. 3, т. 1 от ЗНЗ и чл. 23, ал. 1, т. 1 от Наредбата да сключва посреднически договори с търсещите работа лица.

Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му.

Ответникът, Д. И по труда П. взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения:

Установено е по делото, че дружеството жалбоподател е с безсрочна...