Производството е по реда на глава десета раздел първи "Оспорване на индивидуални административни актове" от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 36 и чл. 50 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) /ЗСВ/.

Образувано е по жалба от В. С. Н. срещу решение по т. 24.1 по протокол № 13/10.03.2016г. на Висшия съдебен съвет /ВСС/: "Възстановява на основание чл. 50 от ЗСВ В. С. Н. на длъжност "съдия" в Административен съд - София град с ранг "съдия във ВКС и ВАС". С молба от 11.04.2016г. от В. С. Н. е допълнена жалбата като е изменен предмета на жалбата и всъщност да се счита подадена само срещу решението на ВСС в частта с която и е отказано възстановяване на по висока от заеманата преди избора за инспектор длъжност - това е решение по допълнителна точка 77 по протокол № 16/31.03.2016г. с нова точка №24 с текст "Не възстановява В. С. Н. на длъжност съдия във ВАС с ранг съдия във ВКС". Жалбата е развита в молба от 06.06.2016г. чрез процесуален представител адвокат С. Г от САК и в становището по същество в съдебното заседание. Поддържат се доводи за незаконосъобразност на решението с искане за отмяната му и се изразяват в това, че неправилно кадровия орган тълкува и прилага нормата на чл. 50 от ЗСВ.

Ответникът, Висш съдебен съвет чрез процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата по съображения изложени в писмен вид.

Върховният административен съд в настоящият състав на шесто отделение намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения:

Безспорно е, че с обжалваното решение Висшият съдебен съвет като кадрови орган на съдебната власт е бил в хипотезата на чл. 50 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) според който при изтичане на мандата или при предсрочното му прекратяване на основание...