Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. П. Н., чрез адв. К. против решение № 260043/26.02.2021 г., постановено по в. гр. д. № 938/2020 г. на Окръжен съд Добрич, с което след частична отмяна на решение № 260011/12.08.2020 г. по гр. д. № 4636/2019 г. по описа на Районен съд Добрич, е отхвърлен изцяло предявения от касатора срещу „Е. П-Продажби“ АД отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за недължимост на сумата от 10 839, 95 лв., представляваща начислена сума по фактура №....../........ г. за периода 25.10.2017 г. – 24.10.2018 г., представляваща стойност на доставена електрическа енергия на обект, находящ се в [населено място], [улица] кл.№. ......

Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване.

Касаторът обжалва решението на въззивния съд като поддържа неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Според касатора неправилно въззивният съд е приел, че в случая приложение намира общата норма на чл. 183 ЗЗД, доколкото по делото бил установен факта на реално доставено количество енергия, което обаче е отчетено в по-малко количество и съответно е заплатена по-малка от реално дължимата цена.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят следните въпроси: 1/ Съгласно кой закон трябва да се решават споровете между абонатите на електроразпределителните дружества – съгласно специалния закон, а именно Закона за енергетиката или по общия закон - ЗЗД и 2/ Трябва ли да се докаже виновното поведение на абоната при софтуерна намеса в СТИ и показанията в т. н. тарифа едно и две. Поддържа се, че по тези въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, според която не съществува законово основание за доставчика на ел. енергия да извършва едностранна корекция в сметките на потребителите за минал период, както и че клаузите от общите условия, позволяващи едностранна корекция от страна на предприятието-доставчик на ел. енергия, са неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 ЗЗП и нищожни на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП - решение № 200 от 30.12.2013 г. по т. д. № 983/2012 г. на ВКС, II т. о., решение № 201 от 21.12.2013 г. по гр. д. № 799/2012 г. на II т. о. На следващо място се твърди, че по поставените въпроси е налице противоречива практика на въззивните съдилищата.

Насрещната страна - „Е. П-Продажби“ АД, чрез пълномощника си адв. Б. заявява становище, че не е налице соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване. По съществото на жалбата поддържа неоснователност на изложените в нея доводи за неправилност на въззивното решение.

За да отхвърли изцяло предявения иск за установяване, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 10 839, 95 лв., начислена като корекция с фактура №......./........ г. за потребена енергия на обект, находящ се в [населено място], [улица], въззивният съд е приел за доказано, че ответното дружество е доставило на абоната 57 132 kWh електроенергия, която обаче е натрупана в невизуализирана на дисплея на СТИ тарифа. Приел е, че макар и към датата на извършване на проверката на СТИ да е липсвала специална регламентация на процедурата и начина на преизчисляване на електроенергията поради грешка в отчитането, то след като в исковото производство ответното дружество е доказало, че записаното в скрития регистър количество е реално доставено, в съответствие с нормата на чл. 183 ЗЗД, купувачът дължи доплащане на разликата между заплатената и реално дължимата цена на доставената енергия. Приел е, че при неточно измерване или неизмерване на доставената енергия правото на доставчика да извърши корекция на сметките на потребителя не е предпоставено от виновно поведение на последния, довело до неточното или неизмерването на доставената ел. енергия, тъй като корекцията цели възстановяване на настъпилото без основание имуществено разместване, а не да санкционира виновно поведение и по общото правило на чл. 183 ЗЗД ищецът-потребител дължи заплащане на стойността на доставената му електроенергия, отчетена в невизуализирания регистър.

Касационният съд приема, че повдигнатите от касатора въпроси не обосновават допускането на касационното обжалване, тъй като макар и да имат характер на правни такива по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, те нямат претендираното от касатора значение.

По повдигнатите въпроси е налице постоянна и непротиворечива практика на ВКС /решение № 118/18.09.2017 г. по т. д. № 961/2016 г. на II т. о., решение № 115/20.09.2017 г. по т. д. № 1156/2016 г., решение № 124/18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г. на III г. о. и цитирани в тях решения на ВКС/, според която във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия правото на доставчика да извърши едностранно корекция не е предпоставено от доказването на виновно поведение на потребителя, довело до неизмерването или неточното измерване на доставената електроенергия, тъй като корекционната процедура цели възстановяване на настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за негово виновно поведение. Изрично в решенията е посочено, че при наличие на предвидено законово основание за такава едностранна корекция, за неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия за периода след влизане в сила на ПИКЕЕ / обн. ДВ, бр. 98/2013 г., в сила от 16.11.2013 г./ не намира приложение създадената при старата редакция на ЗЕ и отменените ПИКЕЕ съдебна практика по чл. 290 ГПК, която е обоснована с липсата за предшестващия период на нормативна уредба, даваща възможност на доставчика на ел. енергия за извършване на корекции на сметката на потребителя за ползвана електроенергия за минал период. Именно тази практика е посочена и в касационната жалба на касатора, без да се отчита факта, че тя е създадена преди измененията на ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г. и преди влизане на ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 г. След измененията на ЗЕ и влизането в сила на ПИКЕЕ, практиката на ВКС е еднозначна по въпроса, че крайният снабдител на ел. енергия не дължи да доказва виновно поведение на абоната при доказано неточно отчитане на електромера на клиента и извършено преизчисление на сметка му след влизане в сила на измененията и допълненията на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 5 ЗЕ, и след влизане в сила на ПИКЕЕ. Въззивното решение е съобразено и с актуалната и непротиворечива практика на ВКС, обективирана в решение № 21/01.03.2017 г. по гр. д. № 50417/2016 г. на I г. о., решение № 150/26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г. на III г. о, решение № 160/31.12.2020 г. по гр. д. № 1174/2020 г. на IV г. о., решение № 170/06.01.2021 г. по гр. д. № 169/2020 г. на IV г. о., решение № 58/30.03.2021 г. по гр. д. № 2859/2020 г. на IV г. о., решение № 77/08.04.2021 г. по гр. д. № 2862/2020 г. на IV г. о. и други, в която се приема, че при софтуерно въздействие върху СТИ, в резултат на което дължимите от потребителя суми са начислени не според реално доставеното количество ел. енергия, за доставчика възниква вземане за разликата между измереното и реално доставеното количество енергия. При липса на специална правна уредба /преди приемането на ПИКЕЕ от 2013 г. или след отмяната им с решения на ВАС и преди приемане на новите ПИКЕЕ/ задължението на потребителя да заплати реално доставеното количество електроенергия в обекта намира правно основание в договора за покупко-продажба между потребителя и доставчика, т. е. приложима е разпоредбата на чл. 183 ЗЗД, тъй като при софтуерното въздействие върху СТИ е налице реално потребено количество енергия, което обаче е отчетено неправилно, тъй като част от него е отразено в невизуализиран на дисплея регистър. Следователно, извършената корекция на потребената от клиента на дружеството ел. енергия не е санкция за потребителя, а цена на реално доставената му енергия, която не е била заплатена, т. е. неправилно отчетеното количество на реално доставена електроенергия не поражда имуществена отговорност за крайния клиент за виновно причинени на крайния снабдител имуществени вреди по реда на чл. 79, ал. 2 вр. чл. 82 ЗЗД, а парично притезание в патримониума на продавача, представляващо продажна цена за действително, реално доставено количество електрическа енергия през съответния период, за който е начислена. /арг. чл. 200, ал. 2 ЗЗД/. Гражданските съдилища не могат да се позовават на липсата на предварителни процедури за защита на потребителите, за да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребената електрическа енергия, а са длъжни да се произнесат по съществото на спора въз основа на събраните по делото доказателства. Ако в общите условия на доставчика не е предвиден ред за уведомяване на клиента за извършената корекция на сметка, това нарушение е пречка потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да заплати корекцията, т. е. това нарушение не може да послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред. При постановяване на решението си, въззивният съд се е съобразил с така установената практика на ВКС.

По втория поддържан от касатора допълнителен критерий, следва да се посочи, че противоречивото произнасяне от съдилищата не е допълнително основание при действащата редакция на процесуалния закон – чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, изм. ДВ, бр. 86 от 2017 г..

Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че формулираните от касатора въпроси не обосновават допускане на касационно обжалване.

При този изход на спора на касатора не следва да се присъждат поисканите разноски по делото. На ответника по касационната жалба, следва да се присъдят своевременно поисканите разноски за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба, които са в размер на 2050, 00 лв. с вкл. ДДС

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260043/26.02.2021 г., постановено по в. гр. д. № 938/2020 г. по описа на Окръжен съд Добрич.

ОСЪЖДА И. П. Н., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица] да заплати на „Е. П-Продажби“ АД, ЕИК[ЕИК], на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 2050, 00 лв.-разноски за настоящата инстанция

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: