На основание чл. 17 ЗУС министърът на правосъдието е сезирал Върховния съд - ОСНК, да издаде тълкувателно решение по въпроса. "Окръжният прокурор служебно ли следва да прави предложения за възобновяване на наказателните дела, по които присъдите са влезли в сила, в случаите, визирани в чл. 254, б. "г" НПК, или такава служебна инициатива той няма, а предложението за възобновяване се изготвя при искане от страна на осъдения."

Върховният съд - ОСНК, за да даде исканото тълкуване по чл. 254, б. "г" във връзка с чл. 258 НПК, съобрази следното:

Основен принцип в нашето наказателнопроцесуално право е подсъдимият да бъде призован за разглеждане на делото, по което той се съди. Целта на известяването е да му се гарантира възможността за защита, на каквато той има право съгласно чл. 82 Конст. и чл. 8 НПК, и на второ място, да се яви в съдебното заседание и с активното си участие в процеса да подпомогне съда в разкриването на материалната истина.

Само в случая на чл. 127 НПК законът дава право на съда да разглежда делото и постанови задочна осъдителна присъда против подсъдимия, макар той да не е призован.

Присъдата обаче подлежи на отмяна при условията на чл. 254, б. "г" НПК и делото се възобновява. Въпросът е: служебно ли окръжният прокурор следва да поиска отменяването на такава присъда, ако са налице условията на тази процесуална разпоредба, или това следва да стане само ако осъденият изяви недоволство от присъдата?

ОСНК при Върховния съд намира, че предложението за възобновяване на делото окръжният прокурор следва да прави служебно независимо от това, дали осъденият е заявил недоволството от присъдата. Преди всичко едно такова разбиране държи сметка за близостта и еднаквостта на целите на института за възобновяването на наказателните дела и прегледа по реда на надзора на присъдата на същите дела. При прегледа по реда на надзора е въведено служебното начало - т. е. делата по реда на надзора се образуват по предложение на председателя на Върховния съд или по протест на главния прокурор, когато при постановяване на присъдата или определенията за прекратяване на делото е допуснато особено съществено нарушение на закона, независимо от това, дали страната е изявила недоволство от присъдата или определението.

Това е така, защото нашият Наказателно-процесуален кодекс желае да запази само онези влезли в сила присъди, при постановяването на които не са допуснати особено съществени нарушения на закона и които са в пълно съответствие с обективната истина.

В противен случай присъдата подлежи на преглед по реда на надзора или на отмяна по реда на възобновяването.

Близостта на двата института и особено близостта на целите им налага извода, че предложението за възобновяване следва да се прави служебно от окръжния прокурор, т. е. независимо от това, дали страната е заявила недоволството от присъдата.

Че това е така, е видно и от чл. 261 НПК, който разпорежда, че доколкото в главата за възобновяването на делата няма особени правила, прилагат се разпоредбите за прегледа по реда на надзора.

С отменяване на присъдата и възобновяване на делото при условията на чл. 254, б. "г" НПК се цели не само защита интересите на подсъдимия, но и защита интересите на правосъдието, като се даде възможност на подсъдимия да упражни правото си на защита и, на второ място, да се даде възможност при ново разглеждане на делото да се разкрие материалната истина.

Изхождайки от тези важни съображения, и законодателят е постановил изрично в чл. 258 НПК, че предложението за възобновяване на наказателното дело може да се прави от окръжния прокурор, ако, разбира се, са налице условията на чл. 254, б. "а-г" НПК.

Съобразно с изложеното Върховният съд - ОСНК, счита, че предложението за възобновяване на наказателните дела при наличието на условията на чл. 254, б. "г" НПК следва да се правят от окръжния прокурор служебно независимо от това, дали осъденият прави, или не прави искане за това, дали той е заявил недоволство, или доволство от задочната присъда.