Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК - във вр. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.

Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 262586 от 19.ХІ.2020 г. на пловдивското „ЕВН Б. Едяване“ ЕАД /ЕИК[ЕИК]/, подадена чрез негов юрисконсулт против определение № 260086 на Пловдивския апелативен съд, ТК, ІІІ-и с-в, от 10.ІІ.2020 г., постановено по ч. т. дело № 625/2020 г., с което е била оставена без уважение негова частна въззивна жалба срещу първоинстанционното протоколно определение от откритото съдебно заседание на 12.VІІІ.2020 г. на ОС-Пловдив, ТК, ХІІІ-и с-в, по т. д. № 1133/2019 г.: за спиране – на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК – на производството по същото първоинстанционно дело „до приключването на а. х. дело № 3661/2019 г. на АССГ /Административен съд София-град/, 71-и с-в, с влязъл в сила съдебен акт“.

Единственото оплакване на търговеца настоящ частен касатор е за постановяване на атакуваното въззивно определение в нарушение на материалния закон, поради което той претендира отменяването му, както и на потвърденото с него преграждащо по-нататъшния ход на делото протоколно определение на първостепенния съд, а също и постановяване на съдебен акт по съществото на искането с правно основание по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК от настоящата инстанция, с който то да бъдело оставено без уважение, а делото върнато на ОС-Пловдив: „за продължаване на съдопроизводствените действия“. Инвокиран е довод, че „без да цитира никаква практика на този Съд /на Върховни касационен съд – бел. на настоящия съдебен състав на І-во т. о./, която да подкрепя този извод, въззивният съд се съгласява с ОС, че главното производство следва да остане спряно“.

В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към настоящата частна касационна жалба дружеството неин подател обосновава приложно поле на частното касационно обжалване единствено с наличието на допълнителната предпоставка по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с обжалваното определение САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Опр. № 597/30.ІХ.2019 г. на ІІ-ро т. о. по ч. т. дело № 1628/2019 г., по следния материалноправен въпрос:

„Дали е налице преюдициалност между изхода на административното дело, по което се обжалва решение на КЕВР, с което се определя нетното специфично производство /НСП/ за определен вид обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници и делото (било то гражданско или търговско), в производството по което се претендира заплащане на произведена електрическа енергия над НСП по преференциална цена?“

По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по касация „М. П“ ЕООД-гр. Пловдив /ЕИК[ЕИК]/ писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-Пловдив както по допустимостта на частното касационно обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на обжалваното определение на САС, претендирайки за потвърждаването му. Инвокират се доводи, че определението на което частният касатор се позовава при обосноваване на тезата си за наличие на основанието по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол, се отнасяло за случай на „атакуване на решение на КЕВР като незаконосъобразно, със специфичните, произтичащи от това възможни правни последици, които не са идентични с тези от прогласяването му за нищожно“.

По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК конституираната в процеса като трето лице-помагач на ответника настоящ частен касатор „Национална електрическа компания“ ЕАД-София /ЕИК[ЕИК]/ писмено се е присъединила към тази негова частна касационна жалба и изложението към нея по чл. 284, ал. 3 ГПК, претендирайки за уважаването й.

Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред Пловдивския апелативен съд, настоящата частна касационна жалба на „ЕВН Б. Едяване“ ЕАД-Пловдив /ЕИК[ЕИК]/, ще следва да се преценява като процесуално допустима.

Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване са следните:

С негласно препращане по реда на чл. 272 ГПК към мотива на първостепенния съд, че „представената съдебна практика касае казус, различен от настоящия“, при потвърждаване на преграждащото по-нататъшния ход на делото първоинстанционно протоколно определение по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, въззивната инстанция е споделила решаващия правен извод в този акт на ОС-Пловдив, че основният спорен по делото въпрос е дали се дължи изкупуване по преференциални цени на цялото количество произведена от възобновяеми източници електрическа енергия или само на онези количества такава енергия, които не надвишават нетното специфично производство /НСП/. Този извод е основан върху констатацията, че в отговора си на исковата молба /л. 67/ търговецът ответник по осъдителните искове - настоящ частен касатор, изрично се е позовал на действието на Решение № СП-2/6.ІІІ.2019 г. на КЕВР, подлежащо на предварително изпълнение, опровергавайки по този начин главното твърдение на ищцовото „Мантекила-Пауър“ ЕООД, че към момента на предявяване на тези искове за неговата фотоволтаична електроцентрала нямало определено нетно специфично производство /НСП/. При данните по делото, образувано пред Пловдивския ОС (т. д. № 1133/2019 г.), че именно цитираното решение на КЕВР е станало предмет на производството по адм. дело № 3661/2019 г. по описа на АССГ, 71-и с-в – досежно неговата валидност и законосъобразност, гражданският съд е бил обвързан от императивното съдопроизводствено правило на чл. 302 ГПК, тъй като тези два въпроса /за валидността и законосъобразността на индивидуалния административен акт – по смисъла на чл. 13, ал. 3, предл. 1-во от ЗЕ (ЗАКОН ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА)/ са били положително преценени като такива „с преюдициално значение“ за изхода на спора по конкретното исково производство: доколкото относимостта на това решение на КЕВР е била въведена не само със защитните възражения на ответника и третото лице негов помагач, но и правното действие на същото решение като индивидуален адм акт /вкл. присъщото му предварително изпълнение/ е било отречено от страна на ищеца.

Съгласно 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания акт на въззивния съд, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на горепосоченото ТР, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалвания съдебен акт, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че единственият формулиран в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към настоящата частна касационна жалба правен въпрос се явява такъв, отнасящ се изцяло до правилността на атакуваното въззивно определение: дали изходът от административното дело в АССГ, в чийто предмет е включен въпрос за прогласяване нищожността на индивидуален адм. акт /решение на КЕВР/, би имал значение за правилното решаване на спора по спряното сега гражданско дело. Освен това, при съпоставка с посоченото и представено в заверено ксерокопие от частния касатор Опр. № 597/30.ІХ.2019 г. на състав на ІІ-ро т. о. на ВКС по ч. т. дело № 1628/2019 г., може да се констатира, че то съдържа единствено произнасяне по релевирания тогава процесуалноправен въпрос: „Следва ли въззивният съд, в качеството му на контролна инстанция в частното производство, да вземе предвид и да обсъди всички наведени в частната жалба възражения на страните относно правилността на обжалваното определение?“ Очевидната липса на идентитет между този правен въпрос и другият, формулиран от настоящия частен касатор в изложението му по чл. 284, ал. 3 ГПК, прави - по арг. от разяснението по т. 3 in fine на горецитираното ТР на ОСГТК за касационното производство – сочената от него практика на ВКС неотносима към тезата му за наличие на допълнителната предпоставка по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол в процесния случай.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 260086 на Пловдивския апелативен съд, ТК, ІІІ-и с-в, от 10.ХІ.2020 г., постановено по ч. т. дело № 625/2020 г

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1

2

Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по ч. т. дело № 97 по описа за 2021 г.