О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 13

гр.София, 25.01.2021 г.

Върховният касационен съд на Р. Б,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

петнадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Б

ЧЛЕНОВЕ: Б. И

Д. Д

като разгледа докладваното от Б. И гр. д.№ 1963/ 2020 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 248 ГПК.

С определение № 646/ 29.10.2020 г., постановено по настоящето дело, Върховният касационен съд не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение на Добрички окръжен съд № 72 от 09.03.2020 г. по гр. д.№ 8/ 2020 г., с което е отхвърлен предявеният от С. Д. В. против „Енерго про продажби” АД, [населено място], отрицателен установителен иск за установяване, че ищецът не дължи на ответника 5 399, 44 лв за ползвана и незаплатена електроенергия, доставена в период 29.11.2016 г. – 28.11.2017 г. в обект в [населено място], [улица].

Ищецът С. Д. В. е поискал това определение да бъде изменено в частта за разноските. Счита, че заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение за защита в касационното производство е прекомерно с оглед сложността на делото. Излага и доводи, че в нарушение на процесуалните правила е бил лишен от възможността да възрази за прекомерността, тъй като не му бил връчен препис от отговора на ответника срещу касационната жалба. Моли ако плащането на адвокатско възнаграждение не е надлежно доказано или поискано, съдът да отмени определението си в частта за разноските, в противен случай – да намали възнаграждението до размер 500 лв съгласно чл. 9 ал. 3 от Наредба № 1 на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ).

„Енерго про продажби” АД, [населено място], оспорва молбата като поддържа, че ГПК не задължава съда да връчва на...