О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2716
Гр. София, 18.10. 2024г.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, 2 т. о. в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. С.
ЧЛЕНОВЕ : Г. И. МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
като разгледа докладваното от съдия Кацарска к. т.д. № 1465 по описа за 2024г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, чрез процесуалния му пълномощник – адв. Ю. К., срещу решение № 90/26.03.2024г. по в. т.д. №70/2024г. на Апелативен съд – Варна, 3ти състав, с което е потвърдено решение №515/29.11.2023г. по т. д. № 375/2023г. по описа на ОС – Варна, за осъждане на касатора да заплати на Й. Д. В., на основание чл. 405, ал. 1 КЗ, сумата от 26 362.86 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди – пълна загуба на застрахования по договор № 440120031069041 за застраховка „Каско +“, т. а. марка „Ф. К. с рег. [рег. номер на МПС] , в резултат на кражба, извършена в периода 05.03.2021г. - 10.03.2021г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 02.11.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано. Твърди, че още с отговора е оспорил, че е налице кражба по описания начин, като изтъква, че обстоятелствата, при които е изчезнал автомобилът, не съответстват на декларираните. Поддържа, че противно на възприетото от въззивния съд, липсвали доказателства за установяване наличието на покрит риск – кражба. По изложените доводи претендира допускане до касационно обжалване на въззивното решение, отмяната му и отхвърляне на иска.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК, като поставя следния въпрос: „Може ли застрахователят да откаже правомерно изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ при положение, че застрахованият не е изпълнил клаузи в Общите условия, които дават право на ответното дружество да постанови отказ по процесната щета / т.9.1.9 от Раздел I от ОУ/?“.
Ответникът по касационната жалба – Й. Д. В. оспорва жалбата по съображения, подробно изложени в подадения писмен отговор чрез процесуалния си пълномощник – адв. А., и претендира да не бъде допускано касационно обжалване на решението. Претендира присъждане на разноски по списък.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите по чл. 280, ал. 1 ГПК и данните по делото, намира следното:
Съдът намира, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, изложени са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното въззивно решение, АС – Варна е приел, че не е спорно, че страните са сключили договор за застраховка „Каско+“, обективиран в застрахователна полица 440120031069041 за товарен автомобил „Ф. К. с рег. [рег. номер на МПС] , при уговорена застрахователна сума в размер на 27 000 лева. Въззивният съд е приел, че застрахованият е уведомил застрахователя и полицията за това, че между 05.03.2021г. до 10.03.2021г., застрахованият автомобил е бил противозаконно отнет от мястото, където е бил паркиран - [населено място], [улица], до [жилищен адрес]. Апелативният съд е счел, че има образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител, като с постановление от 28.06.2021 г. наказателното производство е спряно, а от преписката по ДП № 288/2021г. по описа на Второ РУ – Варна, се установяват извършените оперативно - издирвателни действия: разпит на свидетел – Й. Д., обявяване за издирване на МПС „Ф. К. с рег. [рег. номер на МПС] , преглед и разчитане на видеозаписи от видеокамери за периода от 19,13 часа на 05.03.2021г. до 05,55 часа на 06.03.2021г., заснели оставянето, отнемането и потеглянето на автомобила от мястото, на което е бил спрян. Въззивният съд е отчел, че с писмо изх. № О-92-9791/02.08.2021 г., застрахователят е отказал изплащане на обезщетение по щета с № 44010312101620, като се е позовал на несъответствие между установените факти и събраните данни относно настъпилото събитие. АС - Варна е кредитирал заключението на вещото лице по извършената в първоинстанционното производство САТЕ, съгласно което действителната стойност на т. а. „Ф. К. е около 29 000 лева, както и посоченото, че ключът, с който е управлявано процесното МПС на 05.03.2021г., е оригинален и в него се съдържат данни за номер на рама на автомобила, към който е присвоен, приблизителният пробег на автомобила в километри при последния обмен на информация между ключа и МПС-то. Въз основа на установеното, апелативният съд е приел, че в следствие на извършените процесуално - следствени действия в хода на наказателното производство е установено, че са налице данни за извършено престъпление по чл. 346, ал. 1 от НК – кражба на МПС, и е настъпило застрахователното събитие. Счел е за неоснователно възражението на застрахователя, че представените от застрахования удостоверение и постановление не са достатъчни, за да обосноват извода за настъпилия застрахователен риск, тъй като посочените документи са предвидени в чл.9.6.4 и чл.9.6.6 от ОУ като достатъчни, за да удостоверят твърдяното застрахователно събитие, а и е посочил, че липсват доказателства застрахователят да е заявил искане към ищеца-застрахован за представяне на други документи. За неоснователен е счетен и доводът на жалбоподателя, че образуваното досъдебно производство е основано единствено на твърденията на ищеца – застрахован, като е посочено, че това представлява твърдение за застрахователна измама, и като такава следва да се установи и докаже с влязла в сила присъда от ответника. С оглед горното въззивният съд е счел, че искът е основателен и е потвърдил обжалваното първоинстанционно решение.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по следните съображения:
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Както се приема в цитираното ТР, касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на значимия правен въпрос, като ВКС може само да го конкретизира и доуточни. За да е налице основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК, следва правният въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, т. е. разглеждането му да допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а хипотезата за развитие на правото е налице когато законите са непълни, неясни и противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
Поставеният от касатора въпрос относно възможността за правомерен отказ от изплащане на застрахователно обезщетение, т. е. дали застрахователят има право да постанови отказ по процесната щета на основание т.9.1.9 от раздел I на Общите условия, не може да обуслови допускането до касационно обжалване на въззивния акт, защото така както е поставен е свързан с правилността на решението и предпоставя преценка на конкретните фактически обстоятелства, свързани с твърденията на застрахователя за опит за измама. Въззивният съд е приел, че е налице кражба на застрахованото имущество, като се е позовал на всички установени оперативни действия на органите на полицията по изисканата преписка, а не само и единствено на заявленията на застрахования, включително е обсъдил и констатираното от записи на видеокамерите за неустановено лице с качулка, както и заключението на САТЕ, че оригиналният ключ е предаден от застрахования. Поставеният въпрос не е правен, а фактически, като отговорът предпоставя преценка на конкретните уговорки между страните по застрахователното правоотношение /в частност - на съдържанието на конкретните общи условия/ относно конкретно твърдяно поведение на застрахования. Преценката дали е осъществено действие, което да покрива хипотезата на изключен риск и да поражда за застрахователя право на отказ от изплащане на застрахователно обезщетение, е свързана с правилността на въззивното решение, а тя не е предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК. Според задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, въпросите, които имат значение за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства, са относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК, но не подлежат на проверка в стадия по селекция на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Независимо от горното, не е налице и соченият от касатора допълнителен селективен критерий по чл. 280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като относно основанията, които може да обусловят отказ на застрахователя да изплати застрахователно обезщетение, има непротиворечива практика на ВКС, наличието на която изключва бланкетно соченото от касатора основание - чл. 280, ал.1, т.3 от ГПК. За да се аргументира право на отказ от изплащане на застрахователно обезщетение, не е достатъчно да се констатира единствено неизпълнение от застрахования на конкретното договорно задължение, макар и предвидено в застрахователния договор, а следва да се докаже от застрахователя, че съществува причинна връзка между договорното неизпълнение, съответното поведение на застрахования, и настъпването на застрахователното събитие, респ. че неизпълнението е увеличило риска от имущественото увреждане или че е препятствало доказването на вредите, респ. на обстоятелствата, при които е настъпило събитието (в този смисъл решение № 49/29.07.2013 г. по т. д. № 840/2012 г. на ВКС, І т. о., решение № 105/11.07.2017 г. по т. д. № 1325/2016 г. на ВКС, І т. о., решение № 86/18.07.2014 г. по т. д. № 2230/2014 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 2/20.05.2013 г. по т. д. № 1031/2011 г. на ВКС, І т. о., решение № 140/01.08.2018 г. по т. д. № 2278/2017 г. на ВКС, І т. о., и мн. др., които се споделят от настоящия състав. В случая въззивният съд, обсъждайки събраните по делото доказателства и в съответствие с константната практика на ВКС е приел, че не е установен надлежно от ответника сочения от него опит за измама, респ. не е установена измама, свързана с довод, че откраднатият автомобил имал проблем с двигателя, поради което не е налице и допълнителният селективен критерий, на който бланкетно се е позовал касаторът.
ВКС намира, че не е налице вероятност обжалваното решение да е невалидно или недопустимо. Въззивното решение не може да се възприеме като очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, тъй като от съдържанието на обжалвания съдебен акт не се установява същият да е постановен при превратно приложение на закона или грубо нарушение на правилата на формалната логика.
С оглед гореизложените съображения съдът намира, че въззивното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване. Предвид изхода на спора на касатора не се следват разноски. Ответникът по касация е претендирал такива и приложил списък по чл. 80 от ГПК, както и договор за правна защита и съдействие по образец №[ЕГН], видно от който е уговорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 2500 лв. за настоящата инстанция, която сума следва да бъде присъдена.
Воден от горното Върховният касационен съд, Второ Т.О.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение №90/26.03.2024г., постановено по в. т.д. №70/2024г. на Апелативен съд – Варна, 3ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], да заплати на Й. Д. В., ЕГН [ЕГН], сумата от 2500 лв. / две хиляди и петстотин лева/, представляващи адвокатско възнаграждение за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.