Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на «Ф. С » ЕООД против решение № 790/08.04.2019 г. по т. д.№ 771/2019 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 4234/26.06.2018 г. по гр. д.№ 268/2015 г. на Софийски градски съд, в частта, с която Държавата, представлявана от Министъра на финансите, е осъдена да заплати на «Ф. С » ЕООД, на основание чл. 59 ал. 1 ЗЗД, сумата от 142 710, 45 лева, с която ищецът е обеднял без основание, за сметка на обогатяването на ответника, като заплатена на основание отменения, като противоконституционен, чл. 35а ал. 2 ЗЕВИ, чрез удържане на 20 % от стойността по 8 фактури. Вместо това е отхвърлен иска, като неоснователен. Неправилен касаторът намира извода на съда, че следва да се съобрази с действието на последващо отменения като противоконституционен чл. 35а ал. 2 ЗЕВИ, през процесния период 01.01.2014 г, – 09.08.2014 г., поради което е било налице основание за удържането на сумите. Основно съображение на касатора е, че съдът не е съобразил липсата на фактическо основание за заплащане на събраната « такса », на основание чл. 35а ал. 2 ЗЕВИ, тъй като срещу същата не е поискал, нито му е предоставена услуга. От страна на публичната власт нему не е предоставено нищо, предпоставящо възмездяване на посоченото правно основание. Последното счита, че е в основата и на обявената противоконституционност на разпоредбата. Неправилност на въззивното решение се твърди и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - необсъждане всички доводи на страната, от значение за основателността на иска, в аспект на обосноваване обратно действие на обявената противоконституционност на правна норма - неправомерност на имущественото разместване, въпреки нормата на чл. 151 ал. 2 от Конституцията на Р. Б.

Ответната страна - Държавата, чрез Министъра на финансите – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, чиито съображения ще бъдат зачетени при коментара на излоожението по чл. 284 ГПК.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна, срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното:

Ищецът «Ф. С» ЕООД претендира осъждане на Държавата, чрез Министъра на финансите, на основание чл. 45 ЗЗД, в евентуалност чл. 55 ЗЗД, в евентуалност – чл. 59 ЗЗД, да му заплати сумата от 143 704, 58 лева, с която ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, събирайки я като « 20%-на такса » по чл. 35а ЗЕВИ / върху приходите от електроенергия, произведена от слънчеви и вятърни централи /, срещу която не се предоставя услуга и на което основание е последващо прогласена противоконституционност на нормата. Възпроизведени са мотивите на КС в решение № 13/ 31.07.2014 г. по конст. дело № 1/2014 г.. Съобразно чл. 22 ал. 4 от ЗКС (ЗАКОН ЗА КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД), предвиждащ възникналите правни последици от обявения за противоконституционен акт да се уреждат от органа, който го е постановил, ищецът счита, че противоконституционността е призната още към момента на приемането му, а не единствено с действие за в бъдеще. Органът, дължащ уреждане на възникналите правни последици от прилагането на обявената за противоконституционна норма, е Народното събрание, но в срока по чл. 88 от Правилник за дейността му такова решение не е последвало. Поради това ищецът обосновава приложимост на общия исков ред за разрешаване на гражданскоправни спорове. Производството по чл. 45 ЗЗД е прекратено, като недопустимо, поради липса на пасивна процесуална легитимация на конституирания ответник.

Първоинстанционният съд е отхвърлил иска по чл. 55 ал. 1 ЗЗД и уважил иска по чл. 59 ЗЗД.

За да отмени първоинстанционното решение за уважаване на иска по чл. 59 ал. 1 ЗЗД / обжалвано от ответника /, въззивният съд е приел, че съществено условие за възникване на вземането при всички състави на неоснователното обогатяване е отсъствието на правно основание за преминаване на имуществените блага от патримониумва на лицето, което е дало нещо или се е обеднило, в патримониума на лицето, което е получило същото нещо или се е обогатило за чужда сметка. Тази предпоставка в случая съдът е приел, че не е налице, тъй като правните последици от решенията на Конституционния съд, когато с тях се обявява противоконституционност на закон, отменящ или изменящ действащ, са възстановяването действието му в редакцията преди отмяната или изменението, но за в бъдеще, от влизане на решението на съда в сила. За периода от влизането в сила на изменението на закона – 01.01.2014 г. до обявяването му за противоконституционен – 10.08.2014 г., в който период са удържани и процесните суми, е било налице валидно правно основание за тяхното събиране.

В изложението по чл. 284 ал. 3 ГПК касаторът формулира следните въпроси: 1/ Длъжен ли е съдът да обсъди в решението си всички направени по делото твърдения, правни доводи и възражения на страните от значение за изхода на спора, в тяхната съвкупност и да изложи в мотивите си изводи по отношение на тези твърдения и възражения? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение с ППВС № 1/1953 г., както и с решенията по гр. д.№ 4265/2014 г. на ІV г. о., гр. д.№ 1975/2010 г. на ІV г. о., гр. д.№ 6832/2014 г. на ІV г. о., т. д.№ 34/20123 г. на ІІ т. о., т. д. № 1106/2010 г. на ІІ т. о., гр. д.№ 6396/2014 г. на І г. о., т. д.№ 811/2012 г. на ІІ т. о. на ВКС ; 2/ Ползва ли се решението на Конституционния съд, освен с конститутивно действие занапред, със сила на пресъдено нещо относно противоконституционността на законовата разпоредба, предмет на решението и длъжен ли е гражданският съд да се съобрази със силата на пресъдено нещо и да приеме, че обявената за противоконституционна норма е противоречала на Конституцията от момента на влизането й в сила, поради което за Държавата не е съществувало правомерно основание за събиране на въведени с противоконституционната разпоредба вземания и респективно – носи ли Държавата в такъв случай отговорност за неоснователно обогатяване? ; 3/ Обогатява ли се неоснователно Държавата от събрани в нейна полза, по силата на обявен за противоконституционен закон, суми? - въпросите обосновавани в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК ; 4/ При наличие на установена липса на каквато и да било насрещна престация от страна на Държавата / срещу заплатената такса производителите не получават каквато и да било услуга / основателно и правомерно ли е настъпилото въз основа на обявения на противоконстнитуционен закон имуществено разместване пред времето от приемането на закона до отмяната му от Конституционния съд? – въпросът обосноваван в същата хипотеза – чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.

Първият от въпросите, видно от касационните доводи за неправилност, е мотивиран от непроизнасянето на въззивния съд по всички аргументи във връзка с твърдяното от ищеца обратно действие на обявената противоконституционност на чл. 35а ЗЕВИ. Последното не обуславя съществено процесуално нарушение от вида, предвиден с чл. 235 ал. 2 ГПК, тъй като нормата визира изчерпателност в разглеждането на фактическите и правни доводи на страната, не и изчерпателност в коментара на аргументите й, в полза на един или друг правен довод, който съдът очевидно не споделя, излагайки собствени правни аргументи за това. Още повече, в случая страната акцентира на аргументи, относими към преценката за противоконституционност на нормата на чл. 35а ЗЕВИ / отм. /, а не и към обратното действие на прогласяването на противоконституционността й, което е решаващо за правния спор. Поради неудовлетворяване на общия, не подлежи на коментар сочения допълнителен селективен критерий.

Останалите три въпроса са обобщими до следния: При обявената противоконституционност на чл. 35а ЗЕВИ, събраните на основание същата суми, в периода от приемането на нормата до прогласяване на нейната противоконституционност, съобразно правните последици на решеието на Конституционния съд за това прогласяване, подлежат ли на възмездяване за платците и правното основание за това? Въпросът удовлетворява изискването за правен. Отговор на същия е обусловил решаващите мотиви на въззивния съд. Обоснован е и допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Настоящият състав намира за необходимо, в светлината и на междувременно постановеното, тълкувателно по характер, решение № 3/28.04.2020 г. по конст. дело № 5/2019 г. на Конституционния съд на Р. Б, да се произнесе по приложимостта на чл. 151 ал. 2 от Конституцията и чл. 22 ал. 4 от ЗКС (ЗАКОН ЗА КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД), относно действието на решението на Конституционния съд за прогласяване на противоконституционност в конкретната хипотеза и доколко са съобразими за същата визираните в конституционното решение /т. 2/ хипотези на обратно действие на обявената противоконституционност.

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 790/08.04.2019 г. по т. д.№ 771/2019 г. на Софийски апелативен съд.

УКАЗВА на «Ф. С» ЕООД, в едноседмичен срок от уведомяването, да представи доказателство за платена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 2 854, 21 лева.

След представяне на документ за плащането или изтичането на срока, делото да се докладва на Председателя на І т. о. на ВКС – за насрочване или на състава – за прекратяване.

Определението не подлежи на ообжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: