Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място], ЕИК[ЕИК], подадена от управителя В. М., в качеството му на собственик на [фирма], рег. № 220959, находяща се в [населено място], против решение № 3375 от 15.05.2015 г., постановено по административно дело № 771/2015 г. по описа на Административен съд – София-град, с което: 1) е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед № РД-13-977/11.09.2014 г. на директора на Столична здравноосигурителна каса (СЗОК), в частта й по т. 1 относно здравноосигуреното лице С. Д. А., и в частта й по т. 2 и т. 3; 2) дружеството е осъдено да заплати на СЗОК сумата от 300 лв. деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение. Развитите съображения в касационната жалба са за неправилност на атакувания съдебен акт и са относими към отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Исканията са за отмяна на решението и на потвърдената с него заповед на директора на СЗОК.

Ответникът по касация - директора на Столичната здравноосигурителна каса, не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение, поради което предлага последното да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира за установено следното:

Решението на първоинстанционния съд в частта му, с която съдът не е уважил жалбата...