Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисията за защита на потребителите, [населено място], [улица] срещу Решение №2365 от 06.04.2015 г. на Административен съд, С. град, постановено по административно дело №1568/2015 г.

С обжалваното решение съдът отменил Заповед №66 от 26.01.2015 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите, с която на основание чл. 68л, ал. 1 във вр. с чл. 68в и чл. 68г, ал. 1 във вр. с чл. 68д, ал. 1, предложение 2 във вр. с ал. 2, т. 4 от ЗЗП (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ) на [фирма] е наложена забрана за използване на заблуждаваща нелоялна търговска практика. І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател – председателят на Комисията за защита на потребителите, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Счита, че съдът в процесуалната си дейност по оценяване на събраните по делото доказателства не съобразил естеството, законовата цел и съдържанието на Заповед №66. Чрез посочената заповед приоритетно се цели не само преустановяване на използваната от търговеца нелоялна търговска практика, но и осуетяване на бъдещото й приложение. Ако съдът в обективираните от него съображения беше зачел отделно и законовата цел и функционалната същност на Заповед №66 диспозитивът на решението му би бил друг.

Съдът не отчел, че правните предпоставки на хипотезите на посочените в акта правни норми са изпълнени. В мотивите на заповедта, чрез фактическите констатации и правните изводи органът законосъобразно и обосновано посочил действителното правно положение и същото е видно да е произтичащо от действително установените обстоятелства по делото. В хода на производството не са допуснати нарушения на чл. 35 и 36 АПК като заповедта е обективирана в такъв времеви...