Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на [фирма] против решение по адм. д.№ 10834/ 2015 г. по описа на Административен съд София - град. Иска отмяна на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила-липса на мотиви и материална незаконосъобразност. В решението на комисията има противоречия в мотивите относно годишния лихвен процент. Сочи се и "0" и 16, 5% годишен лихвен процент, което създава неяснота в какво се изразява нарушението. Този довод въобще не е обсъден от първоинстанционния съд. Сумата от 450 лв. е законосъобразно удържана, предвид условията на кредита. Представлява част от главницата, поради което по характер и вид такса ангажимент не е "обезщетение" по смисъла на чл. 29, ал. 6 от ЗПК (ЗАКОН ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИЯ КРЕДИТ). Твърди още, че таксата е дължима за изпълнение на определен договорен ангажимент за предоставяне на услуга от страна на банката и затова по правна природа не е обезщетение. Цели да осигури фиксиран лихвен процент за срока на договор. Таксата не е внесена от кредитополучателя предварително и преди усвояване на кредита. Обратно - по банковата сметка на кредитополучателя е преведена сумата от 17 550 лв., като сумата от 450 лв. е част от общата сума по кредита 18 000 лв.

Неправилно съдът приема, че кредиторът може да иска възстановяване само на усвоената част от кредита, защото това противоречи на чл. 29, ал. 4 от ЗПК за връщане на главница и лихва, начислена за периода от датата на усвояване на средствата по датата на връщане на главницата. След като общият размер на кредита е 18 000 лв., тя представлява главницата, подлежаща на връщане. Услугата е предоставена за времето на действие на кредита, заплатена още със сключването на договора, цената е определена преди и платена след усвояване на кредита, поради което е без значение направеният отказ на...