Производство по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба кмета на [община] против решение № 8 / 14.01.2016 г. по адм. дело № 160 / 2015 г. на Административен съд – Ловеч. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 152, ал. 2 от СК (СЕМЕЕН КОДЕКС) (СК), съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответникът по касационната жалба – М. П. И., от [населено място] със съгласието на майка си Т. В. И. изразява становище за неоснователност на същата.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна.

С решение № 8 / 14.01.2016 г. по адм. дело № 160 / 2015 г. Административен съд – Ловеч е отменил отказ на кмета на [община] за изплащане на присъдена издръжка от държавата чрез общината, обективиран в писмо изх. № 01-1816 / 09.06.2015 г.. Изпратил е преписката на административния орган за изпълнение в съответствие с указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на съдебното решение. Присъдил е съдебни разноски. За да постанови съдебното решение, административният съд е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправни разпоредби...