6О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2988

гр. София, 18.11.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на единадесети ноември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

като разгледа докладваното от съдия Желева т. д. № 1471 по описа за 2024 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. Л. И. и Б. Л. Р. срещу решение № 459 от 18.04.2024 г. по в. гр. д. № 640/2024 г. на Софийска апелативен съд, ГО, 1 състав в частта, с която е потвърдено решение № 251 от 15.01.2024 г. по гр. д. № 5903/2022 г. на Софийски градски съд, ГО, І – 23 състав в частта, с която са отхвърлени предявените от касационните жалбоподателки срещу „ЗД „Бул инс““ АД, [населено място] искове по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на тяхната майка Надежда И., настъпила на 2.12.2021 г. вследствие на ПТП, реализирано на 10.10.2021 г., за разликите над сумите от 100 000 лв. до 150 000 лв.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Касационните жалбоподателки излагат доводи, че в случая е налице противоречие между даденото от въззивния съд разрешение по приложението на чл. 52 ЗЗД и т. 11 на ППВС № 4/1968 г. Твърдят, че решаващият състав на Софийски апелативен съд не е съобразил релевантните съобразно посочената задължителна практика конкретни обективно съществуващи факти и обстоятелства – високата интензивност на търпените от ищците болки и страдания, свързани със смъртта на тяхната майка, лишаването от близък човек и от морална подкрепа. Сочат, че в атакуваното решение липсват мотиви и задълбочен анализ на доказателствата по делото относно отношенията между загиналата и нейните дъщери, както и относно продължилото две години след инцидента тежко психическо състояние на ищците. Считат, че в решението са игнорирани моментът и начинът на настъпване на смъртта на майката на ищците. Поддържат, че съставът на въззивния съд не е взел предвид обществено-икономическите условия в страната и нивата на застрахователно покритие, в резултат на което е определил обезщетения в занижен размер. В касационната жалба се изразява становище, че като не е съобразил действителния размер на моралните вреди на ищците и нивата на застрахователно покритие за процесния период, въззивният съд е постановил съдебен акт в противоречие с Директива 2009/103/ЕО и решение на СЕС от 24.10.2013 г. по дело С-277/13. Касационните жалбоподателки молят обжалваното решение да бъде отменено.

Допускането на касационно обжалване основават на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставят въпросите: „1. Задължението на съда да обсъди всички доказателства от значение за определяне обезщетение за неимуществени вреди от деликт по справедливост в хипотезата на предявен иск по чл. 432, ал. 1 КЗ и критериите, които съдът следва да съобрази?; 2. Кои обстоятелства следва да бъдат ценени от съда при решаване на въпроса за определяне на справедлив размер /чл. 52 ЗЗД/ обезщетение за неимуществени вреди?; 3. Как следва да се прилага принципът за справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД, и кои са критериите, които трябва да се съобразят при определяне на дължимо обезщетение за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя?; 4. Длъжен ли е съдът да посочи всички съществени критерии и да ги съпостави реално с доказателствата по делото, за да се изпълнят изискванията на задължителната съдебна практика – ППВС № 4/1968 г.?; 5. От значение ли е възрастта на наследника на пострадалото лице при определяне на размера на обезщетение за неимуществени вреди?; 6. Следвало ли е САС да отчете всички специфични обстоятелства на базата, на които е определил стойностния еквивалент на вредата, да ги анализира като изясни точното им значение за неговото определяне?; 7. Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД, във връзка с критериите, които следва да бъдат съобразени при определяне на обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя? 8. Длъжен ли е съдът да търси „точен паричен еквивалент“ на търпените морални вреди и длъжен ли е да намери „справедлив еквивалент“ на същите като гаранция за това е отчитане на всички задължителни и всички специфични в случая обстоятелства, въведени с ППВС № 4/1968 г., гарантиращи правилно приложение на принципа за справедливост?; 9. Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси?“ Твърдят, че формулираните въпроси по т. 1 – т. 8 от изложението са разрешени от въззивния съд в противоречие с ППВС № 4/1968 г. и формираната по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС, обективирана в решения по т. д. № 569/2021 г., ІІ т. о., т. д. № 915/2022 г., ІІ т. о., т. д. № 180/2022 г., ІІ т. о. и т. д. № 1286/2017 г., ІІ т. о., а въпросът по т. 9 – в отклонение от практиката на ВКС, намерила израз в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС по т. д. № 1948/2013 г., ІІ т. о. и т. д. № 2940/2019 г., ІІ т. о.

Ответникът по касационната жалба „ЗД „Бул инс““ АД е депозирал отговор на касационната жалба, в който изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежни страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното въззивно решение, въззивният съд е съобразил, че първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която на ищците са били присъдени обезщетения в размер на по 50 000 лв. за всяка от тях, и е приел, че със сила на пресъдено нещо, обвързваща страните, е установено, че ответният застраховател е материалноправно легитимиран да отговаря пред ищците за причинените вреди от ПТП, настъпило на 10.10.2021 г., причинено от водач, застрахован по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, вследствие на което на 02.12.2021 г. е починала майката на ищците.

По спорния въпрос за размера на дължимото на всеки от ищците обезщетение за доказаните неимуществени вреди от смъртта на тяхната майка, причинена от процесното ПТП, определено по реда на чл. 52 ЗЗД, съдът е изтъкнал, че по делото е установено, че починалата Надежда И. - майка на ищците, към момента на смъртта си е била на 82 г., а ищците Т. И. – на 49 г. и Б. Р. – на 54 г. Въз основа на заключението на съдебно-психологичната експертиза решаващият състав е приел, че двете ищци са имали изградена и поддържана силна емоционална връзка със своята майка, като смъртта на Надежда И. е имала интензивно и трайно негативно отражение върху психичното функциониране на ищците и е довела до психично страдание, което има психотравматичен характер и достига до субективен дистрес. Изтъкнал е, че според експертното мнение ищците са претърпели изразена депресивна реакция, като понастоящем при тях се проявяват оплаквания, свързани с потиснато настроение, емоционална лабилност и чувство за невъзвратима загуба, както и че свързаните със смъртта на майка им преживявания са довели до значителна загуба на психоемоционална енергия от ищците. Съдът е обсъдил и кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели, установяващи че ищците са преживели тежко смъртта на своята майка; приживе Надежда И. е живяла заедно с дъщеря си Т. И. и са били много сплотено семейство; майката помагала на дъщерите си с децата и в работата им; била енергична жена; тревогите на ищците след катастрофата с майка им били продължителни, тъй като тя дълго време лежала в реанимация.

Като е съобразил изложеното – настъпилата внезапна смърт на една енергична и здрава жена, макар и в напреднала възраст, жена на която ищците са разчитали в ежедневието си, както и установената близост между тях, изградените общи навици в бита и ежедневието, чието рязко прекъсване засилва чувството на загуба, шока от смъртта на починалата, чувствата на тъга, липса, непредотвратима загуба и скръб, но и факта, че ищците са самостоятелни, изградени вече личности, съдът е приел, че по справедливост паричното обезщетение на всяка от ищци за претърпени неимуществени вреди възлиза на сумата от 100 000 лв. Подчертал е, че при определяне на обезщетенията е взел предвид периода на настъпване на вредите - м. 12.2021 г., стандарта на живот и икономически условия в страната към посочения момент.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Поставените от касационните жалбоподателки въпроси по т. 1 – т. 8 от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се отнасят до прилагането на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застрахователя. Този въпрос е обсъждан от въззивния съд и е обусловил решаващите му изводи, но не е налице допълнителният критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като атакуваният съдебен акт е постановен в съответствие със съществуващата задължителна практика на ВС и постоянната практика на ВКС. В ППВС № 4/1968 г. и константната практика на ВКС, формирана с решения по чл. 290 ГПК, между които са и посочените в изложението на касационните жалбоподателки, са дадени разясненията, че понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяването на указаните в постановлението общи критерии, които в случай на причинена смърт са моментът на настъпване на смъртта, възрастта и общественото положение на пострадалия, както и действителните житейски отношения между него и лицето, което търси обезщетение. Правнорелевантните общи и специфични за отделния спор факти и обстоятелства от значение за определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди следва не само да се изброят, но и да бъдат обсъдени и анализирани в тяхната съвкупност /решение № 88 от 9.07.2012 г. по т. д. № 1015/2017 г. на ВКС, решение № 93 от 23.06.2011 г. по т. д. № 566/2010 г. на ВКС, II т. о., решение № 158 от 28.12.2011 г. по т. д. № 157/2011 г. на ВКС, I т. о. и др./. В настоящия случай, при определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди на ищците, въззивният съд е съобразил изяснените в задължителната практика на ВКС критерии и е взел предвид установените по делото релевантни обстоятелства, като ги е оценил адекватно поотделно и в тяхната съвкупност. В обжалваното решение, след подробно обсъждане на събраните по делото доказателства, са отчетени съществувалите приживе на починалата близки отношения с дъщерите й, обстоятелствата, че тя е живяла с дъщеря си Т. И., както и че е подкрепяла децата си и ги е подпомагала, негативните изживявания на ищците по повод смъртта на майка им, конкретното отражение на смъртта върху психиката на ищците, възрастта на починалата и на ищците, както и шока от загубата и продължителните тревоги поради дългия период, в който пострадалата е лежала в реанимация след произшествието. По изложените съображения не е налице произнасяне на въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВС и практиката на ВКС по релевантния въпрос за прилагането на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Преценката на отделните факти по делото от значение за определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди при спазване на принципа за справедливост е въпрос на обоснованост на съдебния акт и касае правилността на обжалваното решение, съответно не би могла да мотивира допускането на касационно обжалване при приложение на критериите по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Деветият въпрос на касационните жалбоподателки също покрива общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като е с обуславящ решаващите изводи на въззивния съд характер. Съгласно постоянната практика на ВКС, намерила израз в посочените в изложението решения, както и в известните на състава решение № 83 от 6.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 1 от 26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, II т. о., решение № 66 от 3.07.2012 г. по т. д. № 619/2011 г. на ВКС, II т. о. и решение № 242 от 12.01.2017 г. по т. д. № 3319/2015 г. на ВКС, II т. о при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да се отчитат конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетенията момент. Застъпено е разбирането, че установените лимити на отговорност на застрахователя нямат самостоятелно значение, а следва да бъдат съобразени като израз на икономическите условия към релевантния момент – моментът на настъпване на увреждането. В случая извършената от съда преценка досежно дължимия размер на обезщетенията е към момента на настъпване на неимуществените вреди – месец декември 2021 г., като съдът е отчел икономическите условия и стандарта на живот в страната към посочения момент, съответно основата за формиране на съществуващите към този момент нива на застрахователно покритие. В този смисъл не е налице отклонение на въззивния съд от практиката на ВКС по значимия за изхода на делото въпрос по т. 9 от изложението, съответно въведеното допълнително основание за достъп до касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

По тези съображения касационното обжалване на въззивното решение в обжалваната част не се допуска.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 459 от 18.04.2024 г. по в. гр. д. № 640/2024 г. на Софийска апелативен съд, ГО, 1 състав в обжалваната част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.