Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 107, ал. 2 от ЗАвтП (ЗАКОН ЗА АВТОМОБИЛНИТЕ ПРЕВОЗИ) (ЗАвтП).

Образувано е по касационна жалба на К. Я. Г. от [населено място] срещу решение № 394 от 17.07.2015. по адм. д. № 290 по описа за 2015 г. на Административен съд - Монтана, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № РД-14-1077/14.05.2015г. на главен инспектор РД"Автомобилна администрация"гр. М. към Изпълнителна агенция " Автомобилна администрация", с която на основание чл. 107, ал. 1, във вр. с чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 4 ЗАвП е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) - "Спиране на ППС от движение за срок от 6 месеца, чрез сваляне и отнемане на табела с регистрационен номер М 4410 АТ на т. а. „ГАЗ 66“ и отнемане на свидетелство за регистрация на МПС част Втора, собственост на С. Я. Г. и определяне на място за домуване платен охраняем паркинг [фирма].

В жалбата се релевират доводи за неправилност на съдебния акт, като необоснован и постановен в нарушение на материалния закон отм. енителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1-во и 3-то АПК. Твърди, че неправилно решаващият съд е приел, че извършеният превоз представлява "обществен превоз на товари", за което собственикът на специализирания автомобил следва да притежава удостоверение за обществен превоз на товари в Р. Б.

Ответникът – главен инспектор при РД "Автомобилна администрация" [населено място] към Изпълнителна агенция " Автомобилна администрация", не ангажира становище по жалбата.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалване, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Като разгледа...