Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. Н. З. от [населено място], чрез процесуален представител адв. Н. Ш. срещу Решение № 2873/29.12.2014г., постановено по адм. дело № 2455/2014г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против Акт за прихващане или възстановяване № 1419898/17.06.2014г., издаден от ст. инспектор по приходите в ТД на НАП - П., потвърден с Решение № 749/31.07.2014г. на директора на дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП.

В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на закона и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че неправилно съдът приел, че влезлия в сила РА № 261000916/05.07.2010г., с който са установени задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ за 2006г. не може да се преразглежда в производство по чл. 129 и сл. от ДОПК, за да се уважи искането за възстановяване на недължимо платени суми по този РА. Счита, че след като е сезирал компетентната данъчна дирекция с искане за прихващане и възстановяване по бланка – формуляр, то е нямало пречка същата да приеме, че всъщност се претендира отмяна на влязъл в сила РА, в частта на установени задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ за 2006г. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени оспореното решение и отмени издадения акт за прихващане или възстановяване. Претендира и разноски по делото.

Ответната страна - Директорът на дирекция "ОДОП"-гр.П. при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва жалбата. Моли съдът да постанови решение, с което да остави в сила оспореното решение. Претендира и присъждане на разноски, които не конкретизира по размер.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Осмо отделение, намира, че касационната жалба е допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Производството пред Административен съд - Пловдив е образувано по жалба на Е. Н. З. против Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № 1419898/17.06.2014г., издаден от ст. инспектор по приходите в ТД на НАП - П., потвърден с Решение № 749/31.07.2014г. на директора на дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП.

АПВ е издаден на основание чл. 129 от ДОПК, по искане за възстановяване вх. № К2-161/06.06.2014г., подадено от Е. Н. З., с което се иска възстановяване на данък по ЗДДФЛ за периода 01.01.2006г. – 31.12.2006г. в размер на 6383, 70 лева и лихва за забава за периода 05.07.2010г. – 04.04.2012г. в размер на 2699, 94 лева, като е приложено копие от платежно нареждане за внесен данък за 2006г. по ЗДДФЛ в размер на 6383, 70 лева, копие от решение № 10977/07.08.2012г. постановено по адм. дело № 9327/2011г. по описа на ВАС, както и копие от съдебно—счетоводна експертиза по адм. Дело № 1911/2010г. по описа на АС-Пловдив.

В акта е констатирано, че с Ревизионен акт (РА) № 261000916/05.07.2010г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – П. са установени задължения на Е. Н. З. за ДДФЛ за 2005г. и лихви, както и за ДДФЛ за 2006г. в размер на 6383, 70 лева и лихви в размер на 2699, 94 лева. С влязло в сила решение № 10977/07.08.2012г. постановено по адм. дело № 9327/2011г. по описа на ВАС, е отменен РА, само в частта на установени задължения на Е. Н. З. за ДДФЛ за 2005г. и лихви, като в частта на установени задължения за ДДФЛ за 2006г. и лихви РА не е бил оспорен, поради което е влязъл в сила. Ето защо е прието, че установените с РА задължения за ДДФЛ за 2006г. са дължимо внесени, поради което за Е. Н. З. не са изпълнени изискванията на чл. 128 от ДОПК за възстановяване на недължимо внесени суми. Освен това задълженията за ДДФЛ за 2005г. и лихви за 2005г. и 2006г. не са били внесени, поради което няма основания и за прихващане.

С оспореното решение е отхвърлена жалбата на Е. Н. З. против АПВ № 1419898/17.06.2014г., издаден от ст. инспектор по приходите в ТД на НАП - П., потвърден с Решение № 749/31.07.2014г. на директора на дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП, с който е отказано възстановяване на внесените по РА суми за ДДФЛ за 2006г. и същия е осъден да заплати в полза на Дирекция "ОДОП" – П. разноски по делото в размер на 784, 18 лева.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че АПВ е издаден от компетентен орган по приходите, в предписаната от закона форма и в съответствие с процесуалния и материалния закон. В решението е обсъдено и основното възражение на Е. Н. З., че задължението му за ДДФЛ за 2006г. не е недължимо внесено, основава се на влязъл в сила стабилен административен акт, какъвто е РА № 261000916/05.07.2010г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – П., а твърдените нови обстоятелства за незаконосъобразността на влезлия в сила РА не могат да се обсъждат в производството по чл. 129 от ДОПК.

Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът е установил правнорелевантните за спора факти и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал законосъобразни изводи.

В случая не е спорно обстоятелството, че сумата от 6383, 70 лева е внесена от Е. Н. З., като дължима по влязъл в сила РА № 261000916/05.07.2010г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – П., с който са установени задължения за ДДФЛ за 2006г. в размер на 6383, 70 лева. Същата не е недължимо внесена, тъй като в тази му част РА не е отменен по реда на административното или съдебно обжалване. Правилно съдът е приел, че не са налице основанията на чл. 128 от ДОПК, за възстановяване на претендираната сума, като недължимо платена или внесена сума за данък, поради което АВП е постановен в съответствие с материалния закон.

Единственият касационен довод се изразява в твърдението, че влезлия в сила РА № 261000916/05.07.2010г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – П., с който на Е. Н. З. са установени задължения за ДДФЛ за 2006г., внесени от същото лице, може да бъде отменен в настоящото производство по обжалване на АПВ № 1419898/17.06.2014г., за да се приеме, че същите са недължимо внесени и подлежат на възстановяване. Този довод е наведен и пред административния съд, който го е обсъдил подробно в мотивите на обжалваното решение и е дал съответно на закона тълкуване на спорния въпрос.

Институтът на прихващането и възстановяването на недължимо заплатени или събрани суми за данъци и задължителни осигурителни вноски, както и на лихви върху тях, е уредена в глава 16 "Особени производства", раздел I "Прихващане и възстановяване", чл. 128 - чл. 132 на ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.). По специално процедурата по възстановяване е уредена в чл. 129 ДОПК. По реда на тази процедура не би могло да се установи незаконосъобразност на РА, с който са установени задължения за данъци, нито да се отмени влязъл в сила РА, с който са установени такива задължения. В глава шеста, раздел втори на ДОПК е предвидена особена процедура за изменение на задължения за данъци и осигурителни вноски, установени с влязъл в сила РА. Двете процедури се развиват при различни основания, по различен процесуален ред и срок, поради което неоснователно е твърдението в касационната жалба, че след като е сезирал органа по приходите с искане за издаване на АПВ, то този орган служебно следвало да се произнесе по непредявено искане за изменение на задължение за данък, определено с влязъл в сила РА. В случая, органа по приходите се е произнесъл с АВП по искане на лицето и правилно е установено, че внесеното задължение по влязъл в сила РА не е недължимо внесено, поради което не подлижи на възстановяване.

Съдът правилно е тълкувал и приложил закона, в резултат на което е постановил правилен и обоснован съдебен акт, който следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора претенцията на касатора за разноски е неоснователна. Неоснователна се явява и претенцията на ответника по касация за присъждане на такива, тъй като искането му за разноски, обективирано само в писмен отговор на касационната жалба, не е конкретизирано по размер

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2873/29.12.2014г., постановено по адм. дело № 2455/2014г. по описа на Административен съд - Пловдив. Решението не подлежи на обжалване.