Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], представлявано от управителя Н. Х. срещу Решение № 1487 от 01.07.2015 г. по адм. дело № 2881/2014 г. по описа на Административен съд Варна, 26 състав в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт № 271304037 от 22.04.2014 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП В., потвърден с Решение № 412 от 05.08.2014 г. на и. д. директор на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ /ОДОП/ - [населено място] при ЦУ на НАП. В останалата част решението не се обжалва.

Касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. На първо място, счита за неправилно позоваването от страна на първоинстанционния съд на разрешението, дадено с Тълкувателно решение /ТР/ № 5 от 22.06.2015 г. по т. дело № 4/2014 г. на ОСС на Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, тъй като делото е било обявено за решаване на 05.03.2015 г. и ТР е постановено след приключване на устните състезания по делото. В тази връзка излага доводи за обявяване на нищожност на РА. На второ място, изразява становище за неправилност и необоснованост на решението в оспорената му част поради допуснати неясноти и непълноти в приетото по делото заключение по съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/.В обобщение излага твърдение, че съдът се е позовал само на събраните в хода на ревизията писмени доказателства и откъслечни справки на трети лица, без да е извършена задълбочена експертиза, както и не са обсъдени допуснатите нарушения на материалния закон и на процесуалните правила в ревизионното производство...