Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на В. П. С. срещу Решение № 87 от 13.01.2015 г. по адм. дело № 1966/2014 г. по описа на Административен съд /АС/ Б., 7 състав.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата му срещу Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания /ППСПДВ/ № 12 от 07.07.2014 г., издадено от началника на Митница Б., потвърдено с Решение № 509 от 16.10.2014 г. на директора на Агенция „Митници”, както и в полза на Митница Б. е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 681, 66 лева.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че неправилно АС Б. е приел липсата на процесуален порок в реквизитите на ППСПДВ, изразяващ се в непосочване на конкретен размер на дължимата законна лихва за забава. Поддържа, че в ППСДПВ е налице противоречие между фактическото и правно основание за издаването му, което обуславя неговата незаконосъобразност. Иска отмяната на решението и постановяване на друго, с което да бъде отменено процесното ППСПДВ. Претендира разноски.

Ответната страна – началникът на Митница Б., не се представлява и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид изложеното в касационната жалба и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по...