Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на председателя на Патентното ведомство на Р. Б, [населено място], бул. „Д-р Г. М. Д.“ № 52б срещу Решение №1916 от 23.03.2015 г. на Административен съд, С. град, постановено по административно дело №11005/2014 г.

С обжалваното решение съдът отменил Решение №190 от 01.07.2014 г. на състав на отдел „Спорове“ в Патентното ведомство, утвърдено от председателя на Патентното ведомство, с което е потвърдено решение от 05.02.2014 г. за отказ за издаване на сертификат за допълнителна закрила по заявка, вх. №10/0009 от 23.11.2010 г., за продукт с наименование D. (денозумаб) към основен патент BG 65242, върнал преписката на Патентното ведомство за продължаване на действията по искането за издаване на сертификат за допълнителна закрила по заявка, вх. №10/0009, на А. И.. в двумесечен срок и осъдил Патентното ведомство да заплати на А. И.. 550, 00 лв. разноски по делото. І. Становища на страните по делото:

1. Касационният жалбоподател – председателят на Патентното ведомство, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита изводите на съда за необосновани, почиващи на едностранчиво разглеждане на правния спор и незадълбочено анализиране на фактите по делото. Сочи, че в решението липсват мотиви, от които да се установи в какво се състои незаконосъобразността на акта освен в несъвпадане със заключението на вещото лице и то по отношение на тълкуването и прилагането на закона.

Съдът възприел фактическата обстановка в съответствие с приетата от органа, пресъздал приетата по делото експертиза, която по отношение на анализирането на патентните претенции също съвпада с приетото от органа. Изрично приел, че релевираните от заявителя на сертификата патентни претенции – 17, 24, 25, 33 и 35 от патент BG...