Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адв.. П, срещу решение № 2195/25.02.2016 г. постановено по адм. дело № 11072/2014 г. по описа на Върховния административен съд. В жалбата се поддържа, че решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, мотивирани в жалбата. По наведените пороци на решението се претендира отмяната му и решаване на спора по същество, като се отмени оспореното пред съд решение на Комисията за защита на конкуренцията.

Ответникът по касационната жалба – Комисия за защита на конкуренцията /КЗК/, чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в законоустановения срок, поради което е допустима.

Производството по делото пред тричленния състав е образувано по жалбата на [фирма] [населено място], срещу решение № 1001/23.07.2014 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/ по преписка № КЗК-385/2014 г., с което е установено, че е извършено нарушение по чл. 36, ал. 3 от ЗЗК (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА) от страна на дружеството жалбоподател и му е наложена имуществена санкция в размер на 0.05% от приходите от продажба на стоки за финансовата 2013 г. С обжалваното съдебно решение жалбата е отхвърлена, като е приета законосъобразност на оспорения акт. Въз основа на доказателствата по делото, тези от административната преписка и събраните в хода на производството пред съда, включително заключение на съдебно икономическа експертиза, тричленният състав е приел, че оспореното пред него решение е постановено при правилно приложение на материалния закон, в хода на административното производство не са допуснати твърдяните нарушения на административнопроизводствените правила, същото е съобразено и с целта на закона. Установено е извършено нарушение по чл. 36, ал. 3 от ЗЗК, санкционирано в съответствие със законовите изисквания.

Решението е валидно, допустимо и правилно. Същото е материално законосъобразно, обосновано, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Фактите по делото са надлежно установени от първоинстанционния съд и въз основа на тях, той е достигнал до верни правни изводи. Правото на участие на касатора в производството по делото по никакъв начин не е препятствано. Пръвоинстанционният съд в мотивите си е дал обоснован и единствено възможен отговор за наличие на всички елементи от състава на нарушението, основан на събраните по делото доказателства.

Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 3 от ЗЗК се забранява извършването на продажба, когато заедно с нея се предлага или обещава нещо, чието получаване зависи от:решаване на задачи, ребуси, въпроси, гатанки, събиране на серия от купони и други подобни; разиграване на игри с парични или предметни награди, чиято стойност значително надвишава цената на продаваната стока или услуга.

Обратно на твърдяното в жалбата, обосновано е прието от тричленния състав, че с организираната и проведена от [фирма] [населено място] игра, в частта и, включваща награди на стойност 1000 лева, дружеството е осъществило състава на чл. 36, ал. 3 от ЗЗК за нелоялно привличане на клиенти. Безспорно е установено по делото, именно от заключението на допуснатата по искане на касатора експертиза, че за периода на провеждане на играта са установени единични цени на продукти, при заплащане по които би могла да бъде реализирана и съответно регистрирана за участие в играта покупка на стойност, при която стойността на наградата се явява значително надвишаваща по смисъла на закона стойността на закупения продукт. В тази хипотеза обещаваната награда е със стойност значително надвишаваща /с повече от 100 пъти/ стойността на предлаганата стока, която възможност е заложена още с условието на играта, даващо възможност при четири покупки на продукт с минимална стойност 2.01 лева да се получи награда от 1000 лева. Съдът е дал и обоснован отговор защо не възприема сочената от жалбоподателя „пазарна цена” на продуктите, като релевантна за определяне на съотношението между предлаган продукт и обещаваната награда. Несъгласието на касационния жалбоподател с правилните изводи на съда не основава неправилно приложение на закона. Тази пазарна цена се основава на изследване, предхождащо периода, в който е осъществено нарушение на забраната по чл. 36, ал. 3 от ЗЗК, като възможността да се реализират продажби на по-ниска от нея, позволяваща участие в играта, съответно спечелване на награда е безспорно доказана по делото.

Неоснователно е твърдяното в жалбата, че първоинстанционният съд не е обсъдил довода на дружеството жалбоподател, че за да представлява определено поведение нелоялна конкуренция би следвало то да е от характер и в степен, че да е в състояние да увреди конкуренцията и конкурентите в отношенията помежду им. Този довод е обсъден, като с обжалваното решение е даден обоснован и правилен отговор относно елементите на състава на забраната за нелоялна конкуренция по чл. 36, ал. 3 от ЗЗК, както и законово изведеното и установено по делото непазарно поведение, сочещо на реалната възможност за увреда интересите на конкурентите.

Не противоречи на закона приетата от тричленния състав липса на соченото отново от касатора и пред настоящата инстанция съществено нарушение на административнопроизводствените правила при постановяване на решението на КЗК. Достъпът до материалите в производството пред КЗК е уреден в ЗЗК и Правила за достъп, използване и съхраняване на документи, представляващи производствена, търговска или друга защитена от закон тайна, приети на основание чл. 55, ал. 4 от ЗЗК, с решение на КЗК от 2009 г. Неизползването от страна на касационния жалбоподател на възможностите за получаване на достъп на информация, определена от трети лица като търговска тайна не основава по никакъв начин твърдяното нарушение.

Правилно е прието в обжалваното решение, че наложената на дружеството имуществена санкция е в съответствие с изискванията на закона. Сочените в касационната жалба т. 9.1 и т. 9.2 от Методиката за определяне на санкциите по ЗЗК са неприложими в случая. С оглед характера на нарушението правилно санкцията е определена при спазване на изискванията на чл. 100, ал. 5 от ЗЗК и относимите за определяне на имуществените санкции за нарушения по Глава VII от ЗЗК, а именно т. 17а и т. 17.1.

По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, приема, че не са налице твърдените отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК и обжалваното решение на тричленния състав, като правилно, следва да бъде оставено в сила.

Искането на ответника за присъждане на разноски по делото е неоснователно. Не се установява реално такива да са сторени, не е представен и списък по чл. 80 от ГПК, обективиращ претенцията по размер.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2195/25.02.2016 г. постановено по адм. дело № 11072/2014 г. по описа на Върховния административен съд. Решението не подлежи на обжалване.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адв.. П, срещу решение № 2195/25.02.2016 г. постановено по адм. дело № 11072/2014 г. по описа на Върховния административен съд. В жалбата се поддържа, че решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, мотивирани в жалбата. По наведените пороци на решението се претендира отмяната му и решаване на спора по същество, като се отмени оспореното пред съд решение на Комисията за защита на конкуренцията.

Ответникът по касационната жалба – Комисия за защита на конкуренцията /КЗК/, чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в законоустановения срок, поради което е допустима.

Производството по делото пред тричленния състав е образувано по жалбата на [фирма] [населено място], срещу решение № 1001/23.07.2014 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/ по преписка № КЗК-385/2014 г., с което е установено, че е извършено нарушение по чл. 36, ал. 3 от ЗЗК (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА) от страна на дружеството жалбоподател и му е наложена имуществена санкция в размер на 0.05% от приходите от продажба на стоки за финансовата 2013 г. С обжалваното съдебно решение жалбата е отхвърлена, като е приета законосъобразност на оспорения акт. Въз основа на доказателствата по делото, тези от административната преписка и събраните в хода на производството пред съда, включително заключение на съдебно икономическа експертиза, тричленният състав е приел, че оспореното пред него решение е постановено при правилно приложение на материалния закон, в хода на административното производство не са допуснати твърдяните нарушения на административнопроизводствените правила, същото е съобразено и с целта на закона. Установено е извършено нарушение по чл. 36, ал. 3 от ЗЗК, санкционирано в съответствие със законовите изисквания.

Решението е валидно, допустимо и правилно. Същото е материално законосъобразно, обосновано, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Фактите по делото са надлежно установени от първоинстанционния съд и въз основа на тях, той е достигнал до верни правни изводи. Правото на участие на касатора в производството по делото по никакъв начин не е препятствано. Пръвоинстанционният съд в мотивите си е дал обоснован и единствено възможен отговор за наличие на всички елементи от състава на нарушението, основан на събраните по делото доказателства.

Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 3 от ЗЗК се забранява извършването на продажба, когато заедно с нея се предлага или обещава нещо, чието получаване зависи от:решаване на задачи, ребуси, въпроси, гатанки, събиране на серия от купони и други подобни; разиграване на игри с парични или предметни награди, чиято стойност значително надвишава цената на продаваната стока или услуга.

Обратно на твърдяното в жалбата, обосновано е прието от тричленния състав, че с организираната и проведена от [фирма] [населено място] игра, в частта и, включваща награди на стойност 1000 лева, дружеството е осъществило състава на чл. 36, ал. 3 от ЗЗК за нелоялно привличане на клиенти. Безспорно е установено по делото, именно от заключението на допуснатата по искане на касатора експертиза, че за периода на провеждане на играта са установени единични цени на продукти, при заплащане по които би могла да бъде реализирана и съответно регистрирана за участие в играта покупка на стойност, при която стойността на наградата се явява значително надвишаваща по смисъла на закона стойността на закупения продукт. В тази хипотеза обещаваната награда е със стойност значително надвишаваща /с повече от 100 пъти/ стойността на предлаганата стока, която възможност е заложена още с условието на играта, даващо възможност при четири покупки на продукт с минимална стойност 2.01 лева да се получи награда от 1000 лева. Съдът е дал и обоснован отговор защо не възприема сочената от жалбоподателя „пазарна цена” на продуктите, като релевантна за определяне на съотношението между предлаган продукт и обещаваната награда. Несъгласието на касационния жалбоподател с правилните изводи на съда не основава неправилно приложение на закона. Тази пазарна цена се основава на изследване, предхождащо периода, в който е осъществено нарушение на забраната по чл. 36, ал. 3 от ЗЗК, като възможността да се реализират продажби на по-ниска от нея, позволяваща участие в играта, съответно спечелване на награда е безспорно доказана по делото.

Неоснователно е твърдяното в жалбата, че първоинстанционният съд не е обсъдил довода на дружеството жалбоподател, че за да представлява определено поведение нелоялна конкуренция би следвало то да е от характер и в степен, че да е в състояние да увреди конкуренцията и конкурентите в отношенията помежду им. Този довод е обсъден, като с обжалваното решение е даден обоснован и правилен отговор относно елементите на състава на забраната за нелоялна конкуренция по чл. 36, ал. 3 от ЗЗК, както и законово изведеното и установено по делото непазарно поведение, сочещо на реалната възможност за увреда интересите на конкурентите.

Не противоречи на закона приетата от тричленния състав липса на соченото отново от касатора и пред настоящата инстанция съществено нарушение на административнопроизводствените правила при постановяване на решението на КЗК. Достъпът до материалите в производството пред КЗК е уреден в ЗЗК и Правила за достъп, използване и съхраняване на документи, представляващи производствена, търговска или друга защитена от закон тайна, приети на основание чл. 55, ал. 4 от ЗЗК, с решение на КЗК от 2009 г. Неизползването от страна на касационния жалбоподател на възможностите за получаване на достъп на информация, определена от трети лица като търговска тайна не основава по никакъв начин твърдяното нарушение.

Правилно е прието в обжалваното решение, че наложената на дружеството имуществена санкция е в съответствие с изискванията на закона. Сочените в касационната жалба т. 9.1 и т. 9.2 от Методиката за определяне на санкциите по ЗЗК са неприложими в случая. С оглед характера на нарушението правилно санкцията е определена при спазване на изискванията на чл. 100, ал. 5 от ЗЗК и относимите за определяне на имуществените санкции за нарушения по Глава VII от ЗЗК, а именно т. 17а и т. 17.1.

По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, приема, че не са налице твърдените отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК и обжалваното решение на тричленния състав, като правилно, следва да бъде оставено в сила.

Искането на ответника за присъждане на разноски по делото е неоснователно. Не се установява реално такива да са сторени, не е представен и списък по чл. 80 от ГПК, обективиращ претенцията по размер.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2195/25.02.2016 г. постановено по адм. дело № 11072/2014 г. по описа на Върховния административен съд.

Решението не подлежи на обжалване.