Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по оспорване, подадено от [фирма] срещу Заповед № РД-348/21.05.2015 г., издадена от министъра на околната среда и водите (МОСВ), с която на основание чл. 11, т. 5 от ЗООС (ЗАКОН ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА) (ЗООС), чл. 59, ал. 2 от ЗУО (ЗАКОН ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ) (ЗУО) и глава десета от Наредба за изискванията за третиране на излезли от употреба гуми/Наредбата/, на дружеството е наредено да заплати на предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда/ПУДООС/ продуктова такса в размер на 807 441, 15 лева.

Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед е нищожна поради съществени нарушения на административно производствените правила, противоречи на действителното фактическо и правно положение, постановена е в противоречие с процесуалните и материално правните разпоредби на закона, необоснована е и е без мотиви. Жалбоподателят иска да бъде прогласена за нищожна оспорената заповед или евентуално да бъде отменена като неправилна и незаконосъобразна. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът - министърът на околната среда и водите, чрез процесуалния си представител-юрк. П., изразява становище за неоснователност на жалбата. Подробни съображения в подкрепа на становището си излага в писмени бележки. Претендира разноски.

Върховният административен съд, пето отделение, намира, че оспорването е процесуално допустимо, като подадено от заинтересована страна в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на оспорване административен акт, а разгледано по същество, е неоснователно по следните съображения:

С оспорената Заповед № РД-348/21.05.2015 г. на МОСВ на основание чл. 11, т. 5 от ЗООС, чл. 59, ал. 2 от ЗУО и глава десета от Наредбата, на [фирма] като организация по оползотворяване на излезли от употреба гуми е наредено да заплати на ПУДООС продуктова такса в размер на 807 441, 15 лв., поради това, че организацията през отчетната 2014...