Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция "Гранична полиция" срещу решение № 2909 от 27.04.2015 г., постановено по адм. дело № 2211/2014 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което по жалба на Г. С. Г. е отменена издадена от касатора заповед № 1185/13.02.2014 г. за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

Ответникът Г. оспорва жалбата и моли да се потвърди решението на първата инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура зава заключение за основателност на касационното оспорване.

Настоящата инстанция счита, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна.

Фактическата обстановка е подробно и правилно изяснена от съда, но правните му изводи за незаконосъобразност на административния акт не се споделят по следните съображения:

Г. С. Г. е заемал длъжността старши полицай в 03 група на сектор "Летищна сигурност - Аерогара С." от Г. - С. към РДГП - Аерогари. Уволнен е за тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че на 04.11.2013 г. към 12.00 часа в направление [населено място] - Окръжна болница до [населено място] е извършвал обществен превоз срещу заплащане на три физически лица с лек автомобил, който не притежава надлежна регистрация за таксиметров превоз на пътници на територията на страната. Съставен му е акт за установяване на административно нарушение. Прието е от дисциплинарно наказващия орган, че служителят е нарушил т. т. 4, 7 и 8 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и е извършил деяние, несъвместимо с етичните правила и уронващо престижа на службата. Това е установено от проведеното дисциплинарно производство, приключило с обобщена справка...