Производството е по реда на чл. 145 и следващи от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалбата на А. Г. Ч. с адрес: [населено място], [община], [улица] /съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 4/, подадена чрез процесуалния му представител адв. Г., против заповед № ЗМФ – 325/24.04.2003 г. на министъра на финансите.

В жалбата се твърди, че заповедта на министъра на финансите е нищожна, поради следното: 1. Налице е основанието за нищожност по чл. 177, ал. 2 АПК, тъй като оспорената заповед е издадена в противоречие с влезли в законна сила съдебни решения, а именно – решение от 23.01.2003 г. на Апелативен съд – В., постановено по гр. д. № 794/2002 г., и решение № 592/26.04.2006 г. на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, постановено по гр. д. № 59/2005 г., с които е разпоредено на Агенция „Митници“ да върне на жалбоподателя лекия автомобил, предмет на заповедта; 2. Налице е основанието за нищожност липса на компетентност на административния орган, издал заповедта; 3. Налице е основание за нищожност, изразяващо се в съществено нарушение на материалния и процесуалния закон, а именно неспазване на процедурата по чл. 60 от ЗМ (ЗАКОН ЗА МИТНИЦИТЕ) /ЗМ/ и чл. 38 от Наредба № 11 от 20.05.1999 г. за условията и реда за разпореждане от митниците с изоставени и отнети в полза на държавата стоки, издадена от Министерство на финансите. Претендира се прогласяването на Заповед № ЗМФ – 325/24.04.2003 г. на министъра на финансите за нищожна.

Ответникът – министъра на финансите - оспорва жалбата чрез процесуалния си представител юрк.. Д и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинт. страна – Агенция „Митници“ оспорва жалбата чрез процесуалния си представител юрк.. П.

Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение намира, че жалбата е допустима като подадена против индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване с доводи за...