Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е по касационна жалба от К. И. Ц. с адрес [населено място] против решение № 101 от 02.12.2015г. на Административен съд Ловеч по адм. дело № 98/2015г. С него се отхвърля жалбата му срещу решение № 12 от 23.04.2015г. на директора на ТП на НОИ Л. в частта с която е потвърдено разпореждане № 5007295941/14.01.2015г. на началник на отдел "ПО".

Поддържа доводи за неправилност на решението с искане за отмяната му вследствие нарушение на материалния закон отм. енително основания по чл. 209, т. 3 АЯПК.

Ответникът ТП на НОИ не се представлява и не взема становище по жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна в съдебното производство за която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните скъображения.

С обжалваното решение на жалбоподателя се отказва зачитане на осигурителен стаж за периода от 10.03.2011г. до 27.10.2014г. времето по един час дневно на основание чл. 9, ал. 6 КСО извън зачетеното за осигурителен стаж време по 7 часа дневно по трудов договор с общината съгласно който е изпълнявал длъжността личен асистент на съпругата си. Административният орган и съдът са приели, че наличието на осигуряване във времето в което жалбоподателят полага грижи за съпругата си е пречка за допълнително зачитане на осигурителен стаж поради което жалбата като неоснователна е отхвърлена. Така постановеното решение е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 6 КСО в редакцията приложима към спора за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита времето през което са полагани грижи за лица с трайно намалена работоспособност/вид истепен на...