Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК във вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на и. д. директора на ТД на НАП – Б. срещу Решение № 121 от 02.02.2016 г., постановено по адм. дело № 1185 по описа на Административен съд – Бургас за 2015 г., с което е отменен Акт за установяване на задължение по декларация № 89/11.02.2015 г. на орган по приходите при ТД на НАП Б., ИРМ - С., потвърден с решение № 17/04.05.2015 г. на директора на ТД на НАП Б., с което на Н. П. Н. за данъчен период 2012 г. са определени задължения за довнасяне по ЗДДФЛ в размер на 3 876.00 лв. и лихва за забава – 703.56 лева. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение, поради нарушение на материалния закон и постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения.

Според касатора първоинстанционният съд неправилно е тълкувал разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от ЗДДФЛ, която е възприета като норма, разщиряваща обхвата на приложението на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ. Поддържа също така, че чл. 29а ЗДДФЛ не предвижда приравняване на едноличните търговци на физическите лица за целите на преотстъпване на данък по чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ. Със специфичното счетоводно и данъчно приравняване ФЛ не придобива правен статут на ЕТ по смисъла на ТЗ, поради което касаторът твърди, че преотстъпването на данък е неприложимо по отношение на ФЛ. Излага, че преотстъпването на данък, представляващо държавна помощ, е обвързано със задължение за спазване на определени условия по ЗКПО, които са неприложими по отношение на ФЛ. По подробно изложени съображения в тази насока касационният жалбоподател иска отмяна на оспореното решение и потвърждаване на АУЗД като законосъобразен. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Ответникът - Н. П....