Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от П. Й. С. против решение 123/ 09.07.2014 г. по адм. д. 94/2014 г. по описа на Административен съд С. З.. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 164, ал. 1 ЗИНЗС, като е приел, че администрацията на затвора в С. З. му е осигурила времето за физическа или спортна активност. На изложените касационни основания иска да бъде отменено обжалваното решение и бъде уважен предявения иск.

Ответникът по касационната жалба - Главна дирекция Изпълнение на наказанията, редовно призован, не се представлява. В писмен отговор, представен от юрисконсулт С. Т.-Стоянова, оспорва жалбата като неоснователна. Ищецът по делото не е доказал бездействие на затворническата администрация, както и претърпените от него болки, безсъние, главоболие, чувство на страх от обездвижване. От събраните доказателства се установява, че местата за престой на открито в затвора са оборудвани със спортни уреди и лишените от свобода не са били възпрепятствани да ги ползват.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Решението на първоинстанционния съд е правилно и обосновано. Административният съд правилно е приел, че задължението за осигуряване на физически занимания по чл. 151, ал. 5 ППЗИНЗС противоречи на разпоредбата на чл. 161, ал. 1 ЗИНЗС, която определя, че часът за физически занимания се ползва само ако е по възможностите на затворническата администрация. В конкретния случай обосновано е прието, че не е налице незаконосъобразно бездействие, от което ищецът да е претърпял вреди.

Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Административният съд е бил сезиран с иск, предявен от П. Й. С. срещу Главна дирекция Изпълнение на наказанията - град София, за присъждане на сумата от 5 000лв, ведно с лихви върху тази сума, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки в ставите и кръста, довели до депресия, безсъние, главоболие, чувство на страх от обездвижване и осакатяване, безпомощност, причинени от незаконосъобразно бездействие на администрацията на затвора в гр.С. З. да изпълни задължението си по чл. 151, ал. 5 ППЗИНЗС в периода 01.02.2010 г. до 25.02.2014 г. Ищецът е заявил, че неизпълнението на задължението за осигуряване на един час дневно възможност за физическа активност представлява допълнително наказание към изтърпяваното наказание доживотен затвор без право на замяна.

Административен съд С. З., е отхвърлил предявения иск, като е приел, че администрацията на затвора е осигурила възможност за спортна дейност в рамките на двадесет до четиридесет минути, извън задължителния един час престой на открито, поради което не е налице една от предпоставките на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразно бездействие на администрацията при осъществяване на административна дейност, каквато е изпълнението на наложено наказание. Липсата на незаконосъобразно бездействие на ответника не предполага настъпването на преки и непосредствени вреди в личната сфера на лицето, субект на административната дейност. Разпоредбата на чл. 151 ал. 5 от ППЗИНЗС, в приложимата редакция преди изменението от 07.03.2014 г., противоречи на законовата норма на чл. 161 от ЗИНЗС, според която по възможност на всеки лишен от свобода се осигуряват условия за участие в спортни игри и упражнения по един час на ден, извън времето за престой на открито. Задължението на администрацията е обусловено от възможността да се осигури условие за участие в спортни игри и упражнения в рамките на един час.

Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изложил обосновани изводи при съобразяване на приложимите материално-правни норми.

Установено е по делото, че престоят на ищеца в затвора в гр.С. З. е в изпълнение на мярка за неотклонение задържане под стража и впоследствие - за изпълнение на наказанието доживотен затвор по присъда по НОХД 128/08 г. и присъда по НОХД 748/2009 г. по описа на ОС С. З.. Настанен е в зона за повишена сигурност г група, съгласно представената по делото справка от затвора в град С. З.. За периода на претендираните вреди, по делото са представени графици, съгласно които е провеждан престоят на открито на затворниците от IIг група и е определено времето за физически упражнения. От графиците се установява, че до 2004 г. затворниците са разполагали с час и двадесет минути престой на открито за индивидуални или групови упражнения, а от 2004 г. на мястото за престой на открито са изградени съоръжения за физическа и спортна активност на доживотно осъдените.

Правилни са изводите на съда за противоречието между разпоредбите на чл. 164, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ и чл. 151, ал. 5, в редакцията преди изменението с Д.в. бр. 20/2014 г. В решението погрешно разпоредбата е вписана като чл. 161 ЗИНЗС, но текстово разпоредбата е цитирана правилно. Грешката е само в цифровото изписване и не се отразява на правилността на решението по същество. Законът постановява, че осигуряването на условия за спортни игри и упражнения по един час на ден за всеки лишен от свобода е по възможност. Ясно е, че това задължение на администрацията на затвора не е императивно, а е свързано с условията в затвора, материалната база, броя на затворниците и други обстоятелства, според всеки конкретен случай. Разпоредбата на чл. 151 ал. 5 ППЗИНЗС, в относимата към процесния период редакция, предвижда задължението, на всеки лишен от свобода да се осигурява по един час дневно възможност за физическа или спортна активност. Съдът е съобразил приложението на нормата от висок ред на основание чл. 15, ал. 3 ЗНА и правилно е приел, че предоставянето на това право е по възможност и е свързано с условията в конкретния затвор.

Въз основа на доказателствата съдът обосновано е приел, че на ищеца е била предоставена възможност за физическа активност съобразно представените графици. Но посоченото право на изтърпяващите наказание, не е свързано с безусловно задължение на длъжностните лица да го гарантират и осигурят. С оглед на това самият закон не вменява на административния орган абсолютното и неотменимо задължение, от неизпълнението на което да последва незаконосъобразно бездействие по смисъла на чл. 256 във вр с чл. 21, ал. 4 от АПК. Възможността за преценка на административния орган може да е продиктувана от обективна невъзможност или от субективна преценка, на каквато законът му дава право. Във всички случаи обаче това означава, че липсва незаконосъобразно бездействие на ответника, което е първата предпоставка за възникване на отговорността по чл. 203 АПК вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Поради липсата на незаконосъобразно бездействие на ответника, следва да се приеме, че на ищеца по делото не са били причинени претендираните вреди. Претенцията за обезщетението им е отхвърлена в съответствие със закона и събраните по делото доказателства.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл 1 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение 123/ 09.07.2014 г. по адм. д. 94/2014 г. по описа на Административен съд С. З. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Р. М. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ С. Б./п/ П. Ж. П.Д.