3О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 3728
гр.София, 24.07.2024 г.
Върховният касационен съд на Р. Б. трето гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВАЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА
ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА
като изслуша докладваното от съдия Петкова ч. гр. д.№ 2656/2024г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „НК СЕРВИЗ“ ЕООД, [населено място], чрез адв. К. Д. и адв. Д. К., срещу определение № 334/26.04.2024г., постановено по ч. гр. д.№229/24г. от състав на ОС Перник, с което е потвърдено определението на РС Перник от 08.01.2024г. за прекратяване на производството по гр. д.№ 4015/2023г. поради недопустимост на предявения иск.
Жалбоподателят иска отмяна на атакуваното определение като неправилно. Позовава се на основанията на чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като твърди, че въззивният съд се е отклонил от дадените в решение № 117/11.04.2011г. по гр. д.№ 525:/2010г., ВКС, ІV ГО и решение № 581/10.12.2010г. по гр. д.№ 869/2009г., ВКС, ІV ГО разрешения по въпроса: „допустимо ли е възражението за недействителност на трудов договор да бъде релевирано с отрицателен установителен иск ?“ и поставя следните въпроси, като такива от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото:
“1/ Необходимостта да се обезпечи разглеждането на делото в разумен срок и да се стимулират страните да проявят процесуална активност и дисциплина, може ли да бъде обуславяща за определяне като недопустима на исковата претенция за прогласяване недействителността на трудов договор, релевирана извън висящия процес с предмет –дължимо трудово възнаграждение ?
2/ Може ли процесуалното право за депозиране на отрицателен установителен иск да бъде ограничено от съда, с оглед дисциплиниране на страната за упражняване на процесуални права в хода на друго висящо производство ?
3/ С преимущество ли следва да се прилага принципът на разглеждане на делата в разумен срок ( чл.13 ГПК) пред принципа на законност и установяване на истината в гражданския процес?
4/ Принципът на решаване на делата в разумен срок от по -съществено значение ли е от принципа за изясняване на обективната истина в гражданския процес и може ли съдът да ограничи законово и конституционно признато право на иск за срочното решаване на делата?
5/ Нормите в гражданския процес следва ли да се тълкуват така, че да осигурят възможност на страната да докаже фактите, на които основава своето право, чрез предвидените процесуални средства, дори и когато това би довело до забавяне на процеса, за да бъдат спазени конституционните принципи на законност и установяване на истината?
6/ За да се осигури целта на гражданския процес като защита-санкция, следва ли основните принципи да бъдат прилагани балансирано, така че прилагането на един от тях да не изключва останалите?“
Насрещната страна по жалбата – ответникът К. В. А., чрез адв. И. В., възразява срещу допускането на касационно обжалване и оспорва оплакванията по жалбата.
Върховният касационен съд намира частната жалба за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване за неоснователно, по следните съображения:
За да потвърди първоинстанционното определение за прекратяване на исковото производство поради недопустимост на предявения иск за прогласяване на недействителността на сключения между страните трудов договор № 007/07.11.2022г., въззивната инстанция е съобразила, че исковата претенция има правното си основание си в чл. 74 КТ и е предявена след като процесният трудов договор е бил прекратен. Счела е, че в подобна хипотеза самостоятелно предявяване на иска по чл. 74 КТ е недопустимо поради липса на правен интерес, като се е позовала на дадените в съдебната практика и обобщени в решение по гр. д. № 4848/2014 г. на ВКС, IV г. о. разрешения. Съдът е посочил, че работодателят – ищец има интерес да се позове на недействителността на трудовия договор в хода на друго висящо между страните съдебно производство, което има за предмет правото на служителя на трудово възнаграждение.
Допускането на касационно обжалване на въззивното определение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото.
Поставените от касатора въпроси нямат връзка с решаващия извод на съда за липса на правен интерес от самостоятелно предявяване на иска по чл. 74 КТ, доколкото игнорират изцяло основния обуславящ го факт (безспорен между страните), че трудовото правоотношение, възникнало от договора от 07.11.2022г., е прекратено по взаимно съгласие между страните повече от три месеца преди предявяване на иска. Условието, което следва да съществува, за да е допустимо самостоятелно предявяване на иск за недействителност на трудовия договор (както е в случая) е трудовото правоотношение да не е прекратено на някое от основанията по чл. 325 - чл.331 и чл. 334 КТ – в този смисъл е съдебната практика, намерила категоричен израз в цитираното от въззивния съд решение по гр. д. № 4848/2014 г. на ВКС, IV ГО. Тогава правният интерес и допустимостта на иска по чл. 74 КТ произтичат от това, че след влизането в сила на конститутивното съдебно решение за обявяването на недействителността, трудовото правоотношение вече няма да съществува, като последиците между страните ще се уредят съгласно чл. 75 КТ - с оглед това дали работникът или служителят е действал добросъвестно или не при сключването на трудовия договор.
Наличието на друг висящ между страните процес с предмет изпълнение на задължения, възникнали от прекратения трудов договор, е коментирано от въззивния съд без връзка с извода му за недопустимост на предявения иск. Съществуващата в другото съдебно производство възможност за релевиране на възражение за недействителност на трудовия договор е изтъкната като допустима, предвид наличието на правен интерес в този случай, защита, а не като изключващо правото да бъде предявен самостоятелен иск по чл. 74 КТ обстоятелство, или пък такова от значение за спазване принципите на чл.10 и чл.13 ГПК.
В обобщение, поставените от касатора въпроси не покриват общия селективен критерий по чл. 280, ал.1 ГПК, поради което атакуваното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Воден от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 334/26.04.2024г., постановено по ч. гр. д.№229/24г. от състав на ОС Перник.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: