Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на С. М. Т., представляван от адв. А. А. против съдебно Решение 105 от 29.07.2014г., постановено по адм. дело 335/2014г. на Административен съд Добрич.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и решаване на спора по същество.

Ответникът по касационната жалба Кмета на О. Д., чрез пълномощник юрисконсулт Н. К. , в писмен отговор оспорва жалбата и моли съдът да постанови решение, с което остави в сила оспореното решение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна.

Върховният административен съд, трето отделение като взе предвид изложеното в касационната жалба и доказателствата по делото приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена преклузивния срок по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение, състав на Административен съд Добрич е отхвърлил жалбата на С. М. Т. против отказ на Кмета на О. Д., обективиран в писмо с изх. 94С-00-529/14.05.2014г. за вписване на касатора като баща в акта за раждане на детето М. Д., роден на 05.07.2010г. в Полша.

При проверка законосъобразността на оспорвания отказ, съдът е приел, че е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона. Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът е направил заключение, че отказа на Кмета на О. Д., обективиран в писмо с изх. 94С-00-529/14.05.2014г. за вписване на С. М. Т. като баща в акта за раждане...