Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на П. К. П. от гр. В. Т., подадена чрез пълномощника й, против решение 1878 от 23.07.2014 г. по адм. дело 1913/2014 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата й срещу отказ, обективиран в писмо изх. МД 14000234ВН_003ВН/25.04.2014г. на директора на Д. М. данъци при О. В. и жалбоподателката е осъдена да заплати разноските на ответника. Касаторът навежда доводи за нищожност на съдебния акт, релевира оплаквания и за неговата неправилност поради постановяването му в нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 1 и т. 3 АПК. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, при което атакуваният отказ бъде отменен като незаконосъобразен. Претендира разноски за двете инстанции.

Ответникът директорът на Д. М. данъци при О. В., не изразява становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за валидност и правилност на съдебния акт.

Върховният административен съд, след като провери валидността и правилността на обжалваното решение, приема следното:

За да отхвърли подадената от П. П. жалба, първоинстанционният съд е приел, че оспореният пред него отказ на органа по приходите да закрие по искане на П. К. П. заведената на нейно име и на името на К. К. Г. и П. П. Г. - и трите в качеството им на наследници на П. П. К., партида за декларирания от жалбоподателката недвижим имот, находящ се в гр. В. и представляващ УПИ -282, кв. 33 по плана на к. к. Чайка и да възстанови платените за същия задължения за местни данъци и такси. Отказът е мотивиран с вписаните в кадастралния регистър и кадастралната карта данни и с липсата на безспорни доказателства, че горепосочените лица не са собственици на имота.

Съдът е приел за установено, че процесният...