Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на С. С. П. против решение 4220 от 24.06.2014 г., постановено по адм. д. 332/2014 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което оспорената заповед да бъде отменена и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът полицейски орган при 04 районно управление Полиция СДВР, в писмено становище, оспорва касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалбата.

Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на касатора против заповед 04/09.12.2013 г., издадена от полицейски орган при 04 РУП - СДВР, с която на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР отм. С. С. П. е задържан за срок от 24 часа.

За да постанови този резултат Административен съд София - град е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалноправната норма на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР отм. , тъй като по делото се установило, че спрямо жалбоподателя към момента на задържането му са били налице данни за извършено престъпление. По тези съображения съдът е направил извод за законосъобразност на обжалвания административен акт.

Изводът на съда, че оспорената заповед е издадена в съответствие с...