Образувано е по касационна жалба на Агенция "Митници" срещу решение 4648 от 09.07.2013 г. и решение 6118 от 09.10.2013 г., постановени по адм. дело 3201/2013 г. по описа на Административен съд София - град. С първото решение Агенция "Митници" е осъдена да заплати на И. Ц. М. на основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл сумата 6126 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от 26.03.2013 г. до окончателното изплащане, мораторна лихва в размер на 71.68 лева за периода от 13.02.2013 г. до 26.03.2013 г., както и разноски в размер на 297 лева, като искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 10329.47 лева. С второто решение е допълнено първото решение, като е отхвърлено направеното от Агенция "Митници" възражение за прихващане на присъденото обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл с платеното обезщетение по чл. 106, ал. 4 от ЗДСл в размер на 1003.20 лева. Претендира се отмяна на двете съдебни решения като неправилни поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Наведени са и доводи за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила при разпределяне на доказателствената тежест в процеса. Ответникът И. Ц. М. оспорва подадените жалби.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решенията.

Настоящата инстанция счита жалбите за процесуално допустими, а по същество за неоснователни, поради следното:

Фактическата обстановка е правилно установена, а изводите на АССГ се споделят изцяло.

Подаденият от Манев иск по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл е уважен до размера на 6 основни заплати. Съобразено е, че съдебното решение за отмяна на незаконното му уволнение е влязло в сила след изменението на правната норма от 01.07.2012 г. и е взет предвид размера на основната заплата към момента на възстановяването на работа.

Данните в трудовата и осигурителна книжка на ищеца, приложените писмени доказателства, включително тези, предоставени от НАП и НОИ, не са оспорени от процесуалните представители на Агенция "Митници". Затова обосновано административният съд е приел, че ищецът е доказал твърденията си за оставане без работа след прекратяване на служебното му правоотношение за изискуемия се по чл. 104 ал. 1 от ЗДСл период. Липсват ангажирани от касатора доказателства за противното.

Основателно съдът е оставил без уважение искането за прихващане с оглед на изплатеното обезщетение по чл. 106, ал. 4 от ЗДСл, тъй като същото е за неспазено предизвестие и се явява различно от обезщетението по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл, което е свързано с оставането без работа поради прекратяване на служебното правоотношение. Ето защо обезщетението за неспазено предизвесетие не се явява получено на отпаднало основание и не подлежи на връщане, в какъвто смисъл е константната съдебна практика.

Правилен е и изводът за това, че в чл. 104, ал. 1 от ЗДСл не са предвидени ограничения за намаляване на размера на обезщетението в зависимост от получаване на обезщетение за временна нетрудоспособност през същия период. Тъй като това обезщетение е изплатено със средства на ДОО, в този смисъл не са налице основания по чл. 103 и чл. 104 от ЗЗД за прихващане, с оглед различните правоотношения и липса на идентичност между страните. Освен това в чл. 42, ал. 2 от КСО изрично е предвидено, че изплатените парични обезщетения за временна нетрудоспособност се възстановяват от лицата за периода, в който е отпусната пенсия или им е изплатено обезщетение за оставане без работа.

Предвид изложеното решенията на АССГ са правилни, не са налице касационни основания за отмяна и следва да се оставят в сила.

При този изход на делото касаторът следва да се осъди да заплати на ответника сумата 500 лева разноски, направени в касационното производство за адвокатско възнаграждение, като възражението за прекомерност съдът счита за неоснователно.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение, . РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение 4648 от 09.07.2013 г. и решение 6118 от 09.10.2013 г., постановени по адм. дело 3201/2013 г. по описа на Административен съд София - град. ОСЪЖДА

Агенция "Митници" да заплати на И. Ц. М. сумата 500 (петстотин) лева разноски. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Д. Д. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ В. Г./п/ Е. М. Д.Д.