Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано по две касационни жалби - от кмета на община Р. и от Т. Т. П., от гр. Р., представляван от адв. Н. П., и двете против решение 13 от 08 декември 2014 год., постановено по адм. дело 144/2013 год. по описа на Административен съд - Русе. С касационната жалба на кмета на община Р. се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост, а касаторът Т. Т. П. поддържа недопустимост на решението като постановено по недопустима жалба, алтернативно неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК .

О. М. П. П. и Й. П. П., и двамата от гр. Р., представлявани от адв. З. Р., оспорват касационните жалби и искат потвърждаване на обжалваното решение.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема, че касационните жалби са процесуално допустими. Разгледани по същество на основанията, посочени в тях, и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, са частично основателни.

Предмет на контрол от първоинстанционния съд е заповед РД-1126 от 11 юни 1993 год. на кмета на община Р., с която на основание чл. 75 от ППЗТСУ отм. е одобрено частично изменение (ЧИ) на регулационния план (РП) на кв. 596 в жилищен район Чародейка, гр. Р., относно обособяване на парцел -964, 966. С оспореното в настоящото производство решение съдът е отменил по жалбата на М. П. П. и Й. П. П. посочената по-горе заповед на кмета на община Р..

За да отмени оспорената заповед, Административният съд - Русе е приел, че същата е незаконосъобразна, тъй като в процедурата по издаването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а именно в нарушение на чл. 194, ал. 1 от ЗТСУ отм. , респ. чл. 82, ал. 3 от ППЗТСУ отм. административният акт не е бил съобщен на М. П. П. и Й. П. П., които са заинтересовани страни по смисъла на чл. 295, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ППЗТСУ отм. , поради което са били лишени от участие в това производство. Решението е валидно и допустимо.

Твърдението на касационният жалбоподател Т. Т. П. за недопустимост на първоначалната жалба, респективно недопустимост на обжалваното решение е неоснователно. По този въпрос допустимостта на оспорването са се произнасяли различни състави на Върховния административен съд, като е прието, че жалба е допустима. От събраните по делото доказателства по време на съдебното дирене пред първоинстанционният съд (заключение на единична и тройна съдебно техническа експертиза) се установява, че останалата неотчуждена част от имот пл. 963 (собственост на жалбоподателите пред първоинстанционният съд) е предадена с процесната заповед към парцел II 964, 966 (собственост на заинтересованото лице пред първоинстанционният съд Т. Т. П.). Това безспорно обоснована извода за наличие на личен и пряк интерес на М. П. П. и Й. П. П. да обжалват процесната заповед, тъй като имота им е включен в обхвата на регулиране на този устройствен акт. Ето защо, за пореден път и настоящия касационният състав на ВАС приема, че жалбата на М. П. П. и Й. П. П. подадена срещу заповед РД-1126 от 11 юни 1993 год. на кмета на община Р. е допустима и по нея се дължи произнасяне от съда по същество. Решението е направилно.

Съдът неправилно е приел, че неуведомяването на заинтересуваните собственици М. П. П. и Й. П. П. за издаването на оспорената заповед е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до отмяна на административния акт. Неуведомяването на заинтересуваните собственици безспорно е нарушение на разпоредбите на чл. 194, ал. 1, вр. чл. 69 и чл. 82, ал. 3 от ППЗТСУ отм. , уреждащи процедурата по уведомяване на заинтересуваните от акта страни. Това нарушение обаче не е съществено,

и не води до отмяна на административният акт. Правата на заинтересуваните, но неуведомени страни не се нарушават съществено, тъй като при обжалване на заповедта те могат да изложат всички свои възражения срещу обжалвания административен акт. В случая, жалбоподателите са подали жалба срещу

заповед РД-1126 от 11 юни 1993 год. на кмета на община Р.,

която съдът е приел за допустима освен поради наличие на останалите законови предпоставки и поради тяхното неуведомяване. В така образуваното съдебно производство жалбоподателите имат право с помощта на всички допустими и относими доказателствени средства за упражнят правото си на оспорване на процесната заповед на всички основания.

Затова неуведомяването на заинтересуваните собственици М. П. П. и Й. П. П. за издаването на оспорената заповед не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и не води до незаконосъобразност на оспорения акт, както неправилно е приел решаващия състав.

Съдът е отменил процесната заповед само на това основание, като не е изложил никакви мотиви по съществото на спора твърдяната материалната законосъобразност на обжалваната заповед. Липсата на мотиви е съществено процесуално нарушение, чието допускане препятства възможността за защита на страните и за касационен контрол за правилност на решението и е основание за отмяната му като неправилно.

По изложените съображения, решението като неправилно следва да се отмени. Доколкото в решението не се съдържат мотиви по съществото на спора, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - Русе.

Разноски в това производство не следва да се присъждат, тъй като делото се връща за ново разглеждане от първоинстанционния съд, който съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК ще се произнесе и по разноските за водене на делото във Върховния административен съд.

Ръководен от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ: ОТМЕНЯ

решение 13 от 08 април 2014 год. постановено по адм. дело 144/2013 год. по описа на Административен съд Русе и ВРЪЩА

делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Г. Ч.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ С. Ч./п/ А. А.

Г.Ч.