Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“, град София против решение № 794/11.02.2020 г. на Административен съд – София град, постановено по адм. дело № 352/2019 г., с което е отменен Акт за прихващане и възстановяване № П-22221118141327-004-001/04.09.2018 г. на орган по приходите при ТД на НАП – София и преписката е върната на компетентния орган по приходите за произнасяне по искане за възстановяване на ДДС в размер на 174 173.78 лева с референтен номер EL255281, версия 2013-02-25Т12:11:33, подадено от О. Е. А дружество за въздушен транспорт, с регистрационен номер 006705101000 на Служба „Търговски регистър“ на Р. Г при съобразяване на указанията, дадени в съдебното решение.

В касационната жалба е посочено, че са налице основанията по чл. 209, т. 3 АПК – при безспорни фактически установявания, съдът е достигнал до погрешни правни изводи и неправилно е приложил закона. Касаторът оспорва изводите на първоинстанционния съд, че О. Е. А дружество за въздушен транспорт не притежава „постоянен обект“ на територията на страна по смисъла на §1, т. 10 от ДР на ЗДДС. Счита за неправилен извода, че не е изпълнено според дадените в решение на Съда на ЕС по съединени дела С-318/11 и С-319/11 разяснения, „кумулативно изискване“ от този постоянен обект да се извършват търговски сделки, доставки на стоки и услуги. Твърди, че съдът е пренебрегнал част от установените по делото факти – обстоятелството, че чуждестранното лице има клон в страната, регистриран по ЗДДС на 23.03.2010 г., използва наети на Л. С, Терминал 2 помещения и има персонал, нает по трудово правоотношение. Излага съображения, че съдът не е взел предвид практиката на Съда на ЕС /решения по С-168/84, С-190/95, С-231/94 и С-260/95/, според която под „постоянен...