Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на Е.М от [населено място] против решение № 5183 от 9.08.2018 г., постановено по адм. д. № 13426/2017 г. по описа на Административен съд – София-град, Трето отделение, 49 състав. Поддържа се незаконосъобразност.

Ответникът – Директора на Дирекция „Социално подпомагане - Красно село” гр. С., не е взел отношение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена преди изменението на чл. 13, ал. 6 от ЗСП (ЗАКОН ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ), в сила от 01.01.2019 г., от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което я възприема като процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С решение № 5183 от 9.08.2018 г., постановено по адм. д. № 13426/2017 г., съставът на Административен съд – София-град е отхвърлил жалбата на Е.М от [населено място] против заповед № ЗСП/Д-С-КС/667 от 15.09.2017 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане-Красно село” гр. С., потвърдена с решение № 22-РД06-0221 от 26.10.2017 г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – София-град.

С оглед съдържанието на касационната жалба и указанията, дадени с определение № 4115 от 13.04.2020 г. по адм. д. № 2617/2020 г. на петчленен състав на Върховния административен съд, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд статуира в пределите контрола по чл. 218, ал. 2 АПК.

В тази връзка приема, че решението е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд, в пределите на правораздавателната му власт, след надлежно сезиране с жалба.

Първоинстанционният съд е постановил решението си въз основа на събраните доказателства, разгледани в тяхната съвкупност при правилно приложение на нормите на чл. 16, ал. 1...