Производството е по реда на чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Производството по настоящето дело е образувано по молба, подадена от В.Н чрез процесуален представител със съдържание на касационна жалба против решение № 7258 от 25.11.2019 г. по административно дело № 1198/2019 г. на Административен съд София-град (АССГ) с конкретно формулирани оплаквания и искания.

След дадени от Председатеял на отделението с разпореждане от 23.01.2020 г. указания с допълнителна молба процесуалният представител на Николов е посочил, че молбата му представлява иск за прогласяване на нищожност, а алтернативно е молба за отмяна на влязло в сила решение.

Доколкото, молбата е подадена до Върховния административен съд и предвид обстоятелството, че исковете за обявяване на нищожност на решения, постановени от административните съдилища, съгласно разпоредбата на чл. 128а, ал. 2 АПК са подведомствени на административните съдилища, настоящият състав приема, че молбата следва да бъде разгледана като молба за отмяна на влязлото в сила решение № 7258 от 25.11.2019 г. по адм. дело № 1198/2019 г. на АССг.

В уточнителната молба е посочено, че искането за отмяна е по чл. 239, т. 1 и т. 5 АПК, като това е обосновано с твърденията, че е очевидно, че при постановяване на решението, чиято отмяна се иска на съда не е била известна молбата на жалбодателя от 05.11.2019 г. и макар и подадена същата не е била разгледана при решаване на делото и представлява ново обстоятелство за състава на АССг. Освен това именно поради подадената молба за прекратяване на делото неправилно е даден ход на същото, с което жалбодателят бил лишена от възможност да участва в делото поради нарушение от страна на съда на съдопроизводствените правила.

Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, намира следното:

Искането за отмяна е подадено от надлежна страна, участвала в съдебното производство, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска, в срока по чл. 240, ал. 2 във вр. с ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

По искането за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК.

По адм. дело № 1198/2019 г. по описа на АССг на л. 82 - 89 са приложени молба от процесуалния представител на Николов с отбелязана дата на постъпването ѝ в съда на 05.11.2019 г. в два екземпляра и придружаващи документи: списък на направените деловодни разноски, копия от системен бон от „Български пощи“ ЕАД, известие за доставяне и договор за правна защита и съдействие.

На следващия ден – 06.11.2019 г. е проведено открито съдебно заседание, на което са приети представените по делото писмени доказателства и е даден ход по същество, а решението чиято отмяна се иска е постановено на 25.11.2019 г.

Съдът намира, че в случая не са налице предпоставките на чл. 239, т. 1 АПК, тъй като соченото от молителя основание – новооткрити обстоятелства или писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му на са могли да бъдат известни на страната, в случая не е налице.

Цитираната законова разпоредба изисква наличие при условията на кумулативност на следните предпоставки – 1. новооткрити обстоятелства или писмени доказателства; 2. същите да са от съществено значение за делото и 3. тези обстоятелства и писмени доказателства при решаване на делото не са били известни на страната.

Представените с молбата писмени доказателства не представляват нови доказателства, а и от съдържанието им не се установяват нови обстоятелства, същите освен това, доколкото са приложени към делото, са били известни на съда при решаване на делото. С оглед на така установеното, настоящият състав намира, че в случая не са налице предпоставките по чл. 239, т. 1 ГПК.

По искането за отмяна на основание чл. 239, т. 5 АПК.

За да са налице основанията за отмяна по този текст следва по делото да са представени доказателства, че страната в следствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Молителят излага твърдение за наличие на първата хипотеза.

При извършената проверка се установи, че за насроченото на 06.11.2019 г. открито съдебно заседание В.Н е призован лично още на 08.07.2019 г., което е удостоверено с подписа му, видно от приложената на л. 9 от делото призовка.

При това следва извод, че не са нарушени правилата и страната не е била лишена от възможност да участва в делото. Обстоятелството, че след подадената на 05.11.2019 г. молба Николов и процесуалният му представител са очаквали прекратяване на производството, което не е сторено от съда не води до извод за допуснато нарушение на правилата за осигуряване на възможността страните да участват в производството.

От изложеното следва, че от събраните доказателства не се установява наличие на основанията за отмяна на решение, посочени в чл. 239, т. 1 и т. 5 АПК, при което искането за отмяна следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, във връзка с чл. 243, предложение второ АПК, Върховният административен съд, Пето отделение РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на В.Н за отмяна на основание чл. 239, т. 1 и т. 5 АПК на решение № 7258 от 25.11.2019 г. по административно дело № 1198/2019 г. на Административен съд София-град. Решението не подлежи на обжалване.