Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на Н.П, чрез адвокат В.Б, против решение № 27/03.01.2020 г. по адм. д. № 12380/2019 г. по описа на Административен съд София - град. Иска отмяна на решението като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, материална незаконосъобразност и необоснованост. Твърди, че съдът не е осъществил контрол за законосъобразност върху заповед № ВП3405/22.06.2009 г., с която е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 103, ал. 1, т. 6 от ЗДСл, считано от 01.07.2009 г., а в жалбата си до първоинстанционния съд е изложил съображения за нищожност и невалидност на същата.

Ответната страна директорът на служба „Военна полиция“ оспорва касационната жалба и иска оставяне на решението в сила.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С решение № 27/03.01.2020 г. по адм. д. № 12380/2019 г. по описа на Административен съд София - град е отхвърлена жалбата на Н.П против заповед № ВП-5969/8.10.2019 г. на директора на служба „Военна полиция“, с която е прекратено служебното му правоотношение като държавен служител – държавен експерт, началник отдел „Човешки ресурси“, служба „Военна полиция“, министерство на отбраната, на основание чл. 106, ал. 1, т. 6 и чл. 108 от ЗДСл. За да постанови този резултат съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в писмена форма, съдържа необходимите реквизити, както и че при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Приел е, че са установяви предпоставките на чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение, тъй като е възникнало след като служителят е придобил...