Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от директора на РЗОК Кърджали против решение № 215 от 25.09.2019г. на Административен съд Кърджали по адм. дело № 195/2019г. С него се отменя писмена покана изх. № РД-14-68/25.04.2019г. на директора на РЗОК Кърджали за възстановяване на суми в размер на 3200 лева получени без правно основание от МБАЛ Д-р А.Д АД Кърджали, поради неизпълнение на условията за отчитане на медицинската помощ.

Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му.

Ответникът, МБАЛ Д-р А. дафовски АД Кърджали не се представлява и не взема становище по жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна в съдебното производство за която решението е неблагоприятно и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения:

Производството пред административния съд е образувано по жалба на МБАЛ Д-р А.Д АД Кърджали срещу цитираната писмена покана от 25.04.2019г. на директора на РЗОК Кърджали за възстановяване на суми в размер на 3200 лева получени от дружеството без правно основание поради нарушение на условията и реда за отчитане на медицинската дейност. Възраженията са незаконосъобразност на поканата с искане за отмяната й. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за основателна и я отменил изцяло. Установено е от фактическа страна че по два случая ЗОЛ са лекувани в МБАЛ Д-р А.Д АД Кърджали, след което в медицинската документация на дружеството е отразено че самоволно са напуснали отделението и пациентите са преведени в УМБАЛСМ „Н.И.П“ ЕАД София където е проведено лечение и лечението е заплатено в двете заведения в Кърджали и в гр. С.. Спорна е наличието на хипотезата на чл. 278, ал. 1 и чл. 348 от НРД за МД за 2018г. в случаите когато изпълнителят на БМП в хода на лечебно диагностичния процес установи, че не може да изпълни определени медицински дейности или при лечение на пациент по определена КП, АПр, и КПр, която не е завършена, настъпят индикации за необходимост от лечение по друга КП, АПр, и КПр, за която лечебното заведение няма сключен договор, лечебното заведение е длъжно да преведе пациента в друго лечебно заведение, сключило договор за съответната КП, АПр, и КПр и в този случай дейността се заплаща на лечебното заведение, завършило лечението. Административният орган счел че е налице хипотезата, поради което издал писмената покана за възстановяване на сумите от МБАЛ Д-р А.Д АД гр. К.. Съдът е приел, че не е налице хипотезата на цитираната правна норма тъй като установените факти отговарят на лечение в две лечебни заведения, извън сочената хипотеза. Не са налице съставени документи за превеждане на лечение от едно заведения в друго при материалните предпоставки и документи за това поради което съдът при не доказване от фактическа страна на квалификацията в писмената покана я е отменил като незаконосъобразна. Решението е правилно.

Съдът е установил фактите от съществено значение за правилното решаване на спора от приложената административна преписка и правилно е отчел от правна страна, че приложимите материални норми не могат да служат за правно основание за възстановяване на сумите. Хипотезата на превеждането на пациенти от едно лечебно заведение в друго за извършване на лечение което не може да бъде извършено в изпращащото не се установява в случая както правилно е приел и съдът в обжалваното решение. Оформянето на медицинската документация за такава хипотеза е посочена в НРД и в случая не е налице. Оформеното в медицинската документация напускане на първото лечебно заведение самоволно от пациентите дава възможност за заплащане на лечението и в двете лечебни заведения според правилата за заплащане на медицинската помощ. Поддържаните доводи от касатора, че това е извършено именно с такава цел в конкретните два случая не може да се приеме, че е така при липса на доказателства в такава насока и поради това са неоснователни и доводите, че автоматично следва извод за точно такива действия за да бъдат заплатени от бюджета. Съмненията за заобикаляне на правилата за условията за отчитане и заплащане на медицинската дейност сами по себе си не могат да служат като фактически и правно основание за издаване на административния акт. Производството по издаване на писмена покана се подчинява на правилата на АПК -чл. 35 и чл. 36 според които административният акт се издава след установяване на всички факти и обстоятелства от значение за случая. Предвид изложеното съдът при постановяване на решението си не е допуснал нарушения съставляващи касационни основания необоснованост и нарушение на материалния закон по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му.

При това положение решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК ВАС шесто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 215 от 25.09.2019г. на Административен съд Кърджали по адм. дело № 195/2019г. РЕШЕНИЕТО е окончателно