Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от управителя на НЗОК, чрез процесуален представител юрисконсулт, против решение № 91 от 03.05.2019 г., постановено по адм. дело №89/2019 г. по описа на Административен съд – Ямбол, с което е отменена негова заповед №ЗП - 2/25.02.2019г. за прекратяване на служебното правоотношение на С.С, на длъжност главен експерт в отдел "Административно и правно обслужване на дейността", с ранг II младши, считано от 01.03.2019г., на основание чл. 103, ал. 1, т. 4 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл).

Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в несъответствие с приложимите материално правни разпоредби. Оспорва извода на съда за допуснато съществено процесуално нарушение при издаването на заповедта, изразяващо се в неосъщественото спиране на административното производство, предшестващо издаването й, на основание чл. 54, ал. 1, т. 4 от АПК. Излага доводи, че към момента на издаване на процесния административен акт разпоредбите, посочени като негово правно основание - чл. 103, ал. 1, т. 4 и чл. 7, ал. 2, т. 8 от ЗДСл, са били действащо право и следователно законът е предвиждал правното основание за прекратяване на служебното правоотношение със С.С.С, че съдът е дал неправилна квалификация на последиците от отмяната на разпоредбата на чл. 103, ал. 1, т. 4 от ЗДСл от Конституционния съд (КС), като не е съобразил, че решенията на КС нямат обратна сила. По тези съображения моли обжалваното решение на АССГ да бъде отменено, като вместо него бъде потвърдена оспорената заповед за прекратяване на служебното правоотношение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответната страна – С.С, в представен писмен отговор по делото, чрез пълномощника си адвокат, ангажира становище за неоснователност на касационната жалба. По подробно развити в писмения отговор съображения счита, че обжалваното съдебно решение...