Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по касационна жалба от „Университетска многопрофилна болница за активно лечение Д. М“ ЕООД-гр. Б. подадена чрез пълномощника адвокат Е.К, против решение № 59 от 14.01.2020 г. по адм. дело № 2607/2019 г. на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата против заповед за налагане на санкции № РД-25-123/26.01.2018г. на директора на Районната здравноосигурителна каса – Бургас (РЗОК), и са присъдени разноски.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложените в жалбата съображения касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен административния акт. Претендира разноски.

Ответникът - директорът на РЗОК - Бургас не изразява становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес. Р. по същество е неоснователна.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Д. М“ЕООД /УМБАЛ/ против заповед за налагане на санкции № РД-25-123/26.01.2018г. на директора на РЗОК – Бургас, с която за нарушение на чл. 55, ал. 2, т. 3 и т. 7 от ЗЗО (ЗАКОН ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ) (ЗЗО) във връзка с чл. 280 и чл. 288, т. 6а от Националния рамков договор за медицинските дейности за 2017 година (НРД за 2017г.) и на основание чл. 403, ал. 3 от НРД за 2017 г., на дружеството е наложена санкция „финансова неустойка“ в размер на 200 (двеста) лева. Съдът е приел, че заповедта за налагане на санкции е валиден административен акт, като издадена от директора...