Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) (ЗОДОВ).
Образувано е по касационни жалби на В.А и на Регионална инспекция по околната среда и водите гр. С. /РИОСВ/, чрез процесуалния ѝ представител против решение № 4605/03.07.2019г., постановено по адм. д. № 671/2019г. на Административен съд – София-град, с което Регионалната инспекция по околната среда и водите гр. С. /РИОСВ/ е осъдена да заплати на В.А обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3000 лева, причинени в периода от м. април 2014г. до м. април 2018г. от незаконосъобразни действия и неправомерно обработване на личните му данни, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.01.2019г. до окончателното изплащане на задължението, съответно е отхвърлен искът в останалата му част над 3 000 лева до предявения размер от 12 000 лева и РИОСВ е осъдена да заплати на В.А разноски в размер на 20 лв.
Касаторът В.А обжалва решението в частта, в която искът му е отхвърлен по съображения, които следва да се квалифицират като такива за нарушения на материалния закон. Твърди, че не са съобразени всички обстоятелства по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението, като не е отчетен продължителният период, в който са търпени вредите, обстоятелството, че са налице няколко противоправни деяния, както и степента и естеството на засягане на защитени права и интереси. Поради това касаторът иска отмяна на решението в оспорената му част и присъждане на обезщетение в пълния му размер.
Касаторът РИОСВ София чрез процесуалния му представител твърди, че решението в осъдителната му част е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушения на материалния закон. Изтъква, че е действал в рамките на предоставените му от закона компетентност и правомощия и не е извършвал неправомерно обработване на лични данни на В.А.И се съображения против изводите на съда за настъпване на вредите и наличието на причинна връзка с поведението на администрацията, както и за прекомерност на присъденото обезщетение. Поради това се иска отмяна на решението в обжалваната му част.
Всяка от страните оспорва съответно касационната жалба на противната страна.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби.
Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен и срещу подлежащо на оспорване съдебно решение, поради което са процесуално допустими.
С обжалваното съдебно решение, постановено в производство по реда на чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, Административен съд София-град /АССГ/ е осъдил Регионалната инспекция по околната среда и водите гр. С. да заплати на В.А обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3000 лева, причинени в периода от м. април 2014г. до м. април 2018г. от незаконосъобразни действия и неправомерно обработване на личните му данни, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.01.2019г. до окончателното изплащане на задължението, както и разноски в размер на 20 лв и съответно е отхвърлил искът в останалата му част над 3 000 лева до предявения размер от 12 000 лева.
Съдът е установил от фактическа страна, въз основа на събраните писмени доказателства и кредитираните свидетелски показания, че на 15.04.2014г. е извършена проверка от служители на РИОСВ - София на имот в [населено място], собственост на трето лице, по сигнал, подаден от Н.П, който не е собственик на проверявания имот. В.А не е уведомен за проверката и не е присъствал на същата, но при провеждане на същата е извършен оглед на изгребната яма в имота му, но без да се влиза в него. Установено е изграждане на видима бетонова изгребна яма, от която има изтичане на инфилтрирани отпадъчни битово-фекални води, тъй като ямата не е водоплътна и непропусклива. Съставен е Констативен протокол №У00ВП-ЕЧ-32/15.04.2014г., който е връчен единствено на Н.П, който го е подписал без възражения. Протоколът не е връчен на В.А по предвидения в закона ред.
При последващи проверки от районната общинска администрация в периода 2014г. – 2016г. не е установено изтичане на отпадни води от имота на ищеца и е констатирана липсата на канализационно съоръжение в съседния имот, предмет на проверката от РИОСВ.
В отчета за дейността си през м. април 2014г. РИОСВ е публикувала на сайта си данни за извършената проверка, като личните данни на ищеца не са били анонимизирани. В информацията на сайта на РИОСВ са били заличени само презимето и адреса на жалбоподателя, но личното и фамилното му име, както и номера на имота били посочени изцяло.
В.А е подал Заявление с вх.№94-00-8043 от 18.07.2016г. до директора на РИОСВ, с което е поискал да се предприемат действия по заличаване на данните му, както и жалба до Комисия за защита на личните данни /КЗЛД/.
С влязло в сила Решение №Ж-178/2016г. от 08.11.2016г. на КЗЛД е установено неправомерно обработване на личните данни на ищеца, чрез липса на анонимизиране на същите и е дадено задължително предписание на РИОСВ – София да предприеме необходимите технически и организационни мерки за целта. За непроизнасяне в срок по заявлението за заличаване на личните данни, КЗЛД е наложила на РИОСВ глоба в размер на 1100 лева.
Установено е, че В.А е адвокат и че се е чувствал унизен от неправомерното обработване на личните му данни и е претърпял негативни емоции. Проверката на РИОСВ и невъзможността да получи копие от констативния протокол също изнервили много ищеца, той се чувствал обезверен и безсилен пред администрацията, получил сърцебиене, започнал да повишава кръвното си налягане. След като бил прегледан от лекар, му се наложило да започне медикаментозно лечение. Поради това съдът е приел за доказани твърденията за преживените негативни емоции, нервно напрежение, стрес и сърдечно-съдови проблеми.
При тези фактически установявания, съдът е счел от правна страна, че са налице предпоставките на чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ по главния иск. Приел е, че въпреки правомощията на РИОСВ по чл. 155, ал. 1 и ал. 2 от ЗООС и чл. 154, ал. 4 ЗВ, длъжностните лица на инспекцията следва да спазват общите разпоредби от АПК, като провеждат административния процес в съответствие с основните му принципи и с реда за започване и провеждане на административно производство, установен в АПК, доколкото в специалните закони няма разписан друг ред. Изложил е съображения за нарушения на административно-производствените правила при издаване на констативния протокол и на чл. 8 АПК, тъй като административното производство е започнало по искане на лице без правен интерес, но за сметка на това – без да бъде уведомен В.А и без да му бъде дадена възможност да даде обяснения, нито да се запознае с резултатите от проверката.
Неправомерното обработване на личните данни на ищеца и нарушение на ЗЗЛД поради липса на отговор по заявлението за заличаване на лични данни са счетени за установени, на база на влязлото в сила решение на КЗЛД. По тази причини и предвид установените настъпили болки и страдания – негативни емоции, безспокойство, нервно напрежение, стрес, чувство на безсилие, сърцебиене и повишено кръвно налягане, настъпили в причина връзка с незаконосъобразните действия и бездействия на администрацията, съдът е счел иска с правно основание чл. 1 ЗОДОВ за основателен. При определяне размера на вредите съдът обаче е отчел, че в голяма степен неимуществените вреди на ищеца са причинени от действията на третото лице Н.П и от споровете помежду им. Поради това размерът на дължимото обезщетение е определен от съда на 3000 лв.
Така постановеното решение в оспорената му част е правилно.
Настоящият съдебен състав на ВАС, смята, че след обсъждане на всички представени доказателства поотделно и тяхната съвкупност първоинстанционния съд е постановил обосновано и законосъобразно решение, при правилно приложение на материалния закон, което не страда от пороците, посочени в касационната жалба.
Административният съд правилно е преценил, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на административния орган на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. Важно е да се посочи, че този сложен фактически състав не се презюмира, а подлежи на установяване от ищеца с необходимите за това доказателства. В конкретния случай с влязло в сила решение на КЗЛД са установени направомерни действия и бездействия на РИОСВ при обработване личните данни на В.А.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. В случая претендираните неимуществени вреди са доказани по несъмнен начин от писмените доказателства и свидетелските показания по делото, както и е доказана причинната връзка между незаконосъобразния акт и твърдените вреди.
В конкретната хипотеза касаторът Авджиев е доказал настъпването на вреди, за които правилно е определено обезщетение в размер на 3000 лв. Правилно първоинстанционният съд е приел, че разпитаните в хода на съдебното производство свидетели обосновават негативното отражение върху лицето на незаконосъобразните действия на РИОСВ. Доказано е наличието на неимуществени вреди, изразяващи се в негативна промяна на поведението му, безпокойство и притеснение, които вреди са пряка последица от незаконосъобразните действия и бездействия на администрацията. Обосновано и законосъобразно съдът е приел, че е доказана реално настъпила щета и причинно-следствена връзка между незаконосъобразното поведение и настъпилата щета. Обосновани са направените от съда в тази връзка изводи, че незаконосъобразното действие е засегнало конституционно гарантирано право на ищеца за неприкосновеност на личния живот, съгласно чл. 32, ал. 1 от Конституцията на Р.Б.И гаранция за реализиране на това конституционно право е приетият ЗЗЛД (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ), в чийто чл. 1, ал. 2 е посочено, че целта на закона е гарантиране на неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните.
Съдът се е съобразил и с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и е определил обезщетения по справедливост, за което е изложил правилни съображения. Във връзка с размера на конкретното обезщетение, съдът е съобразил обективните условия и тяхното отражение върху психическото състояние на лицето, времетраенето на последиците, както и съпътстващите увреждането обстоятелства, въз основа на което изводът му за частична основателност на иска е в съответствие с фактически установеното и правилно е приложен материалният закон.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав на ВАС приема, че решението в обжалваната му част е правилно и за него не са налице касационни отменителни основания, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4605/03.07.2019г., постановено по адм. д. № 671/2019г. на Административен съд – София-град.
Решението е окончателно.