Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на М. Исса, [гражданство], подадена чрез адвокат Г.В от Адвокатска колегия - София, против решение № 6061 от 18.10.2019 г., постановено по адм. дело № 10501 по описа за 2019 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение №5220 от 21.08.2019 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с която е било отказано да му се разреши да се събере на територията на република България със своята съпруга Л. Мохамад на основание чл. 48 ал. 1 т. 3 вр. с чл. 34 ал. 1 и ал. 2 от ЗУБ (ЗАКОН ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ)/ЗУБ/. Твърди, че така постановеното решение е неправилно поради нарушение на материалноправни разпоредби, необоснованост и е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по чл. 209 т. 3 от АПК. Излага доводи и иска отмяна на решението на административния съд със законните последици.

Ответникът по касационната жалба - Държавната агенция за бежанците /ДАБ/, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и счита, че решението на съда е правилно. Моли съда да постанови решение с което да остави в сила първоинстанционното решение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховен административен съд, четвърто отделение като взе предвид доводите в касационната жалба, мотивите на обжалваното решение, данните по делото и разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Предмет на първоинстанционен контрол пред административния съд е било решение № 5220 от 21.08.2019 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с която е било отказано...