Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 187, ал. 3 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ).

Образувано е по жалба на И.Н от [населено място],[жк], [жилищен адрес] чрез пълномощника адв. В.Б, срещу решение по т. 13.3. от протокол № 2 от заседание на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (СК на ВСС) от дата 28.01.2020 г., с което СК на ВСС след проведено гласуване и получен резултат: 1 глас "за" и 9 гласа "против" по предложението на Комисията по атестирането и конкурсите за назначаване на жалбоподателя на длъжност "съдия" в Апелативен съд - Варна, е взела решение, с което не назначава И.Н на длъжност "съдия" в Апелативен съд-Варна. В жалбата се изложени твърдения и доводи за незаконосъобразност на административния акт поради съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в частност на чл. 177, ал. 2 от АПК, неспазване на изискването за форма на акта - липса на мотиви и материална незаконосъобразност. Иска се отмяна на оспореното решение и изпращане на преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Претендира се присъждане на направените съдебно-деловодни разноски, вкл. за адвокатско възнаграждение.

Ответникът - Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, в писмен отговор и писмени бележки по делото, чрез процесуален представител Димитрова, оспорва основателността на подадената жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя.

Върховният административен съд, като взе предвид становищата и доводите на страните, както и доказателствата по делото, приема следното:

Жалбата е постъпила в срока по чл. 187, ал. 1 от ЗСВ и е подадена от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Видно от данните по приложените към настоящото производство дела, с решение по т. 7...