Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от Х. Ярарсой, живеещ в [държава], подадена от адвокат Н.Н, и по касационна жалба от Агенция „Митници” против решение № 2557/12.04.2019 г. по адм. д. № 8551/2018 г. по описа на Административен съд – София-град.
В касационната жалба на Х. Ярарсой се обжалва решението в отхвърлителната част и в частта на разноските и се излагат съображения за неправилност на решението поради необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Възразява се, че в исковата молба е поискано прилагане на делото по обжалване на наказателното постановление, но искането не е било уважено и това е довело до необоснован извод на съда за недоказаност на претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение. Моли да се отмени решението в обжалваната му част.
В касационната жалба на Агенция „Митници” се обжалва решението в осъдителната част като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излагат се доводи, че съдът неправилно е определил дължимостта на лихвите за забава върху иззетата от митническите органи сума. Твърди се, че тя не е била получена на 21.08.2017 г. по вина на ищеца и поради това лихви за забава не се дължат. Иска се да бъде отменено решението в обжалваната му част и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че жалбите са процесуално допустими. Касационните жалби са неоснователни и следва да се отхвърлят. Съдът правилно е приел, че предявеният иск е частично основателен и правилно е определил дължимото обезщетение в размер на 8991, 09 лева представляващи законната лихва върху сумата от 33 563 лева за периода от 03.09.20015 г. до 24.04.2018 г. за претърпените от Х. Ярарсой имуществени вреди, като в останалата част е отхвърлил иска като неоснователен и недоказан. Решението на съда е правилно и законосъобразно.
Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими.
Производството пред Административен съд – София-град по искова молба на Х. Ярарсой, [гражданство], живущ в [държава], срещу Агенция „Митници“ за присъждане на обезщетение за причинените му вреди от незаконосъобразно наказателно постановление НП №214/2015 г., издадено от Началника на Столична митница, както следва: имуществени вреди в размер на 10 865 лв., представляващи законната лихва върху сумата от 33 563 лв. /левовата равностойност на отнетите с НП 17 160 евро/ за периода от 37 месеца от 03.09.2015 г. до 23.04.2018 г./; 975 лв. разноски за адвокатско възнаграждение пред РС – Сливница по нахд № 689/2015 г. и нахд № 119/17 г.; 1500 лв. разноски за адвокатско възнаграждение пред АССО по кнахд № 1132/2016 г., както и 98, 08 лв. представляващи разноски за преводни услуги; 56 лв. представляващи равностойността на 28.56 евро за нотариално упълномощаване на немски език; 43 лв. представляващи разноски за превод на български език на пълномощното; 8.40 лв. представляващи разноски за нотариална заверка на пълномощното.
Съдът е осъдил Агенция „Митници“ да заплати на Х. Ярарсой обезщетение за имуществени вреди от незаконосъобразното наказателно постановление НП № 214/2015 г., издадено от Началника на С. М в размер на 8991, 09 лв., представляващи законната лихва върху сумата от 33 563 лв. /левовата равностойност на отнетите с НП 17 160 евро/ за периода от 03.09.2015 г. до 23.04.2018 г., като за разликата до пълния предявен размер от 10 865 лв. е отхвърлил иска. Отхвърлил е иска за всички останали претендирани имуществени вреди. Осъдил е Х. Ярарсой да заплати на Агенция „Митници“ сумата от 388 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Приел е, че вредите се претендират от НП № 214 от 21.07.2015 г., което е отменено с влязло в сила на 14.07.2017 г. решение № 33/12.06.2017 г. по нахд № 119/2017 г. на РС – Сливница. С това НП е отнета в полза на държавата сумата от 17 160 евро. По претенцията за лихва съдът е приел, че същата се дължи съгласно т. 4 на ТР № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС, от влизане в сила на решението за отмяна на акта. Съдът е приел, че следва да се присъдят вредите от 03.09.2015 г. до 23.04.2018 г. в размер на законната лихва върху иззетата сума от 33 563 лв., които са в размер на 8991, 09 лв., поради което за този размер е уважил исковата претенция, а до размера от 10 865 лв. е отхвърлил иска.
По искането за присъждане на адвокатски възнаграждение съдът е посочил, че по нахд № 689/15 г. и по нахд № 119/17 г. се претендира общо 400 лв., а по кнахд № 1132/2016 г. пред АССО. се претендира 1500 лв., като видно от решение по нахд № 119/2017 г. разноските са заявени от адв.. Н, но искането е оставено без уважение поради това, че в приложените пълномощни по делата няма данни за уговорена и внесена сума.
След преценка на доказателствата по делото и възраженията на страните, касационната инстанция приема, че касационната жалба на Х. Ярарсой е неоснователна, а касационната жалба на Агенция „Митници“ е частично основателна.
Установено е по делото, че на Х. Ярарсой е съставен АУАН № 87/09.03.2015 г. във връзка с нарушение на чл. 11а от ВЗ (ВАЛУТЕН ЗАКОН) /ВЗ/. С акта са иззети 17 160 евро с левова равностойност 33 563 лв., и пакет с тегло от 12, 1 грама. На 21.07.2015 г. е издадено НП № 214/2015 г. от Началника на Столична митница, с което е отнета в полза на държавата сумата от 17 160 евро, и е наложена глоба от 1000 лв. за нарушение на чл. 11а от ВЗ. По жалба срещу НП е било образувано нахд № 689/2015 г. на РС – Сливница, който с решение № 15 от 21.07.2016 г. е отменил НП. С решение № 107 от 15.02.2017 г. по кнахд № 1132/2016 г. на АССО решението на РС – Сливница е отменено и делото е върнато за ново разглеждане. С решение № 33 от 12.06.2017 г. по нахд № 119/2017 г. на РС – Сливница окончателно е отменено НП. Решението е влязло в сила на 14.07.2017 г. На 21.08.2017 г. адв.. Н е подал молба за възстановяване на сумата, но тя не е била уважена. Съгласно становище на отдел „Правен“ – Столична митница, по чл. 18, ал. 2 от АПК се изисква писмено пълномощно с нотариална заверка на подписа и приложеното пълномощно на адв.. Н не е било заверено, поради което сумата не е преведена. С молба на адв.. Н от 28.03.2018 г. до Началника на С. М е било представено нотариално пълномощно от 21.03.2018 г. и банкова сметка на адвоката за превеждане на иззетата сума, по която сумата е възстановена на 23.04.2018 г. По делото е изслушано заключението на вещо лице, видно от чието основно заключение от 03.09.2015 г. до 23.04.2018 г. лихвата върху задържаната сума от 17 160 евро е 8991, 09 лв. и допълнително заключение със задача за размера на лихвата от 28.03.2018 г. до 23.04.2018 г. – от датата на втората молба до реалното връщане на сумата, както и от 14.07.2017 г. до 30.10.2017 г. – от датата на влизане в сила на решението за отмяна на НП до датата на отговора на ответника до адв.. Н, че сумата може да се въстанови след представянето на нотариално заверено пълномощно. Видно от допълнителното заключение в първия случай лихвата е 251, 72 лв., а във втория 1 016, 18 лв.
Съдът е изложил необосновани доводи, които приравняват последиците от отнетата сума с отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление, с последици от нищожно наказателно постановление. Неправилно съдът се е позовал на посоченото на ТР № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС. В случая ищецът е поискал заплащане на обезщетение за незаконно отнетата и задържана сума, което обезщетение той определя като размер на базата на дължимата законна лихва. По делото не се претендира законна лихва върху обезщетение, за да се приеме за приложимо посоченото тълкувателно решение.
Като краен резултат изводите на съда за дължимост на обезщетението, считано от датата на отнемането на сумата от 17 160 евро, са съобразени с материалния закон. Считано от 03.09.2015 г. ищецът е бил лишен от ползването на посочената сума и поради това до нейното възстановяване той има право на обезщетение в размер на законната лихва върху сумата. Но съдът не е съобразил възражението на ответника по делото относно периода на дължимост на обезщетението до първата дата, на която е поискано връщането на сумата от адв.. Н, а именно - на 21.08.2017 г. Това възражение се поддържа и в касационната жалба на Агенция „Митници“ и то е основателно. Ищецът не е получил отнетата сума на посочената дата поради това, че адв.. Н не е представил пълномощно в изискуемата форма. С оглед на това забавата за връщането на сумата след тази дата не се дължи на незаконосъобразно поведение на агенцията, а на поведението на представителя на ищеца. При тези данни касационната инстанция намира, че периодът на дължимост на обезщетението за имуществени вреди следва да е от 03.09.2015 г. /датата на отнемането на сумата/ до 21.08.2017 г. /датата, на която тя е поискана/. Съобразно първото заключение на вещото лице за този период дължимото обезщетение се изчислява на 6707 лв. До този размер обжалваното решение е правилно, а за сумата от 6707 лв. до 8991.09 лв. решението следва да бъде отменено и в тази част искът за обезщетение за имуществени вреди следва да бъде отхвърлен.
Неоснователна е касационната жалба на Ярарсой досежно претенцията за заплащане на адвокатски възнаграждния за нахд № 689/15 г. и нахд № 119/17 г. на РС – Сливница, както и по кнахд № 1132/2016 г. пред АССО. Независимо, че двете дела не са приложени, по делото са представени копия както на решенията, така и на пълномощните на адв.. Н. С оглед на това не е налице съществено нарушение на съдопроизводтвените правила, допуснато от административния съд. Необходимите за съда данни са налични в приложените копия от пълномощните на адв.. Н. В пълномощните няма уговорено възнаграждение, нито отразяване дали то е платено. Представеното по делото извлечение от банкова сметка на адв.. Н, по която са били върнати сумите от 17 160 евро и от които той е превел сума от 10 160 евро на Х. Ярарсой, не доказва твърдението му, че от този превод е било заплатено адвокатското възнаграждение чрез приспадане на сумата. Разликата между претенцията за адвокатски хонорари и задържаната сума от 6 900 евро е много голяма и поради това касационната инстанция счита възражението за недоказано. С оглед на това, са правилни изводите на административния съд за неоснователност на тази част от исковата претенция.
Що се касае до сумите от 98, 08 лв. представляващи разноски за преводни услуги, за сумата от 56 лв. представляващи равностойността на 28.56 евро за нотариално упълномощаване на немски език, за сумата от 43 лв. представляващи разноски за превод на български език на пълномощното и за сумата от 8.40 лв. представляващи разноски за нотариална заверка на пълномощното, същите не са в пряка и непосредствена причинна връзка с отмененото наказателно постановление и правилно в тази част искът е отхвърллен.
При този изход на спора на касационния жалбоподател Х. Ярарсой разноски не следва да бъдат присъдени, а на Агенция „Митници“ следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2557/12.04.2019 г. по адм. д. № 8551/2018 г. по описа на Административен съд – София-град, в частта с която е осъдена Агенция „Митници“ да заплати на Х. Ярарсой, [гражданство], живущ в [държава]обезщетение за имуществени вреди, причинени му от незаконосъобразното наказателно постановление НП № 214/2015 г., издадено от Началника на Столична митница за сумата над 6707 лв. /шест хиляди седемстотин и седем лева/ до присъдената сума от 8991, 09 лв., представляваща законната лихва върху сумата от 33 563 лв. /левовата равностойност на отнетите с НП 17 160 евро/ за периода от 21.08.2017 г. до 23.04.2018 г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х. Ярарсой, [гражданство], живущ в [държава], срещу Агенция „Митници“ иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, причинени му от незаконосъобразното наказателно постановление НП № 214/2015 г., издадено от Началника на Столична митница за сумата над 6707 лв. /шест хиляди седемстотин и седем лева/ до присъдената сума от 8991, 09 лв., представляваща законната лихва върху сумата от 33 563 лв. /левовата равностойност на отнетите с НП 17 160 евро/ за периода от 21.08.2017 г. до 23.04.2018 г. В останалата част оставя в сила решението.
ОСЪЖДА Х. Ярарсой да заплати на Агенция „Митници“ сумата от 100 лв. /сто лева/, представляващи възнаграждение за юрисконсулт за касационната инстанция. Решението е окончателно.